Пъхам под завивката поотслабналата ръка на съпругата си, за да не изстине. После прогонвам мухите. За първи път виждам мухи в апартамента. Най-вероятно са долетели заради умрелия плъх, за който спомена Карло.
— Спомняш ли си Били Едърли? — питам. — Дадох му жокер за глупавото лекарство за потентност и мисля, че той ще се възползва.
Елън не продумва.
— Не може да си мъртва. Недопустимо е.
Тя не продумва.
— Искаш ли кафе? — Поглеждам си часовника. — Нещо за хапване? Предлагам пилешка супа. От пакетче е, но като е гореща, не е лоша. — „Като е гореща, не е лоша“ — ама че тъпо рекламно изречение! — Какво ще кажеш, Ел?
Тя не казва нищо.
— Ясно, не си гладна. Ще хапнеш по-късно. Помниш ли как пътувахме до Бахамите, мила? Как се гмуркахме с шнорхели и ти се отказа, защото се разплака? Попитах те защо плачеш, а ти отговори: „Защото всичко е толкова красиво!“
Сега аз плача.
— Сигурна ли си, че не искаш да станеш и да се поразтъпчем из стаите? Ще отворя прозорците да проветря.
Елън не продумва.
Въздишам. Милвам косата ѝ, напомняща пух от глухарче.
— Добре, така да бъде — промърморвам. — Поспи още няколко часа. Ще седя до теб.
Така и правя.
На Джо Хил
Томи
Има една поговорка: „Щом си спомняш шейсетте, значи не си живял през тях“. Пълна дивотия, но не чак толкова. Името му не беше Томи и не той умря, но иначе такова беше времето, когато всички си мислехме, че ще живеем вечно и ще променим света.
Томи умря през 1969.
Той беше хипи с левкемия.
Адски тъпо.
След погребението дойде ред на приема в Нюман Център.
Така го наричаха неговите: прием.
Приятелят ми Фил рече: „Прием не се ли прави след сватба, ебати?“.
Всички копелета отидохме на приема.
Дарил беше с пелерината си.
Имаше сандвичи и гроздов сок в картонени чашки.
Приятелят ми Фил се стъписа: „Каква е тая гроздова бълвоч?“.
„Марка «За-Рекс» е — викам му. — Знам я от ММЗ.“
„Т’ва пък к’во е?“ — попита Фил.
„Методистка младежка задруга — пояснявам. —
Десет години членувах в нея, а един път
залепих на фланелената дъска Ной с Ноевия ковчег.“
„Да ти еба Ноевия ковчег — вика Фил. —
Да еба и животните, дето са се качили на него.“
Фил: млад мъж с твърда позиция.
След приема родителите на Томи се прибраха у тях си.
Предполагам, че са пролели ведра от сълзи.
Копелетата отидохме на Норт Мейн 110.
Надухме стереото. Намерих едни плочи на „Грейтфул Дед“.
Мразех я тая група. За Джери Гарсия казвах:
„Ще се благодаря, когато пукне!“23
(А то какво излезе — домъчня ми.)
От мен да мине, Томи ги харесваше.
(Както и Кени Роджърс, Господи помилуй!)
Пушихме трева в хартийки „Зиг-Заг“ —
френско качество, френски шик!
Пушихме „Уинстън“ и „Пал Мал“.
Пихме бира и ядохме бъркани яйца.
Спомняхме си за Томи.
Беше шумно и весело.
А когато се пръкнаха от клуб „Уайлд-Стайн"24 —
и осмината, в пълен състав, — ние ги пуснахме,
понеже Томи беше обратен и понякога носеше пелерината на Дарил.
Сплотихме се около мнението, че родителите му го изкараха божа кравичка.
Томи написа какво желае и те общо взето се съобразиха.
Беше шик издокаран, докато лежеше в новия си тесен апартамент.
Носеше сините си клоширани джинси и любимата си тениска.
(Мелиса Голямата Копелдачка измисли десена шарен.)
Не знам какво стана с нея.
Както я имаше, така се и изгуби.
Изчезна като ланския сняг — стопи се.
Мейн Стрийт в Ороно бе толкова мокра и блестяща —
до болка заслепяваше очите.
Същата зима «Лемън Пайпърс» изпяха «Зелена тамбурина».
Косата му бе измита с шампоан. Стигаше до раменете му.
Беше чиста — да видиш ти!
Обзалагам се, че някой от погребалното бюро я е измил.
Томи беше с лентата си за чело,
върху която знакът на мира беше избродиран с бял копринен конец.
«Мязаше на някакъв позьор» — рече Фил. Малко бе прекалил с питиетата.
(Фил винаги се напиваше.)
Джери Гарсия пееше «С камиона по шосето». Ебаси тъпнята!
23
Игра на думи с името на групата — grateful — благодарен, dead — мъртвец, мъртъв. — Б.пр.
24
Клуб към Мейнския университет, основан през 1973, кръстен на Оскар Уайлд и Гъртруд Стайн, целящ да изтъкне ролята на хомосексуалните в обществото. — Б.пр.