Фантастичната история около книгата на Адам може бездруго да бъде отхвърлена като „свободно съчинение“, ако нямаше някои дреболии, които са озадачаващи. Разбирам желанието да се припише на праотеца ни Адам някаква книга, защото все отнякъде самотният ни прародител трябва да е получил знанията си. За целта не е нужна някаква книга, защото в края на краищата Адам бил буден човек, който ден след ден събирал опит и се учел на нови неща. Разбирам също, че хронистите се питали къде е останала книгата и така съчинили историята на потомците.
Затруднява ме само идеята за „сапфирения камък“. Който и да е бил първият съчинител на историята, е можел да си представи само книги от хартия, пергамент, глинени, дървени или шистени плочки, ако щете и надписи по кожи и скални драсканици. Как, дявол да го вземе, са стигнали до идеята за сапфирен камък? Мисълта за енциклопедия върху скъпоценен камък била напълно абсурдна преди векове, както и преди хилядолетия. Но не и днес. В епохата на компютрите са възможни речници върху микрочипове. Занимават се и с идеята да запаметяват информации в кристали. А Адам дори „разговарял“ с тази книга върху сапфира. Как? Какво само си е представял съчинителят на тази история? И как му е хрумнало да измисля подробности като „седемдесет и два вида науки“, които книгата уж съдържала, „шестстотин и седемдесет знаци на висшите тайни“ и „хиляда и петстотин ключа“? Това са прецизни данни, които не можеш да измъкнеш като фокусник от ръкава и още по-малко да ги припишеш на някой ангел.
Безспорно преди хилядолетия хората са били по-лековерни от нас, но били и по-дълбоко вярващи. Може да са взимали всяка глупост за чиста монета, но вярата им в библейското сътворение оставала във всеки случай непоклатима. Ангелите били смятани за нещо свръхчовешко, нали в края на краищата били мечът и посланиците на правечния бог. С тях шега не бивало, страхували се от гнева им. Защо тогава някакъв писар стига дотам да вгради и ангели в своята научно фантастична история за миналото? Ангелът Рациел донесъл на Адам книгата върху сапфира, а Рациел бил онзи, „който седял край реката, извираща от Едем“. Нагло и лъжливо твърдение? Не стига това, ами след греха архангел Рациел бил натоварен да върне книгата на Адам.
Не надценявам съдържанието на тайнствената книга и все пак се питам защо непознатият автор е отдал толкова голямо значение на определени звездни констелации. За какво му е притрябвало на Адам и потомците му да познават орбитите на Алдебаран, Сириус и Орион? За земния календар имало по-прости методи.
Ева и НЛО
Ангелът Рациел, който донесъл книгата върху сапфирения камък, се издигнал и „в пламъците към небето“, но едва след като на брега на реката се запалил огън. За огън и летящи возила по Адамово време четем и в апокрифния текст „Животът на Адам и Ева“.8 Настоящата версия е от 730 г. сл. Хр., но се базира на ръкописи на неизвестен автор.
„Тогава Ева погледна към небето и видя да идва кола със светлини, теглена от бляскави орли, чието великолепие не може да изрази никой роден от майчина утроба.“ Прамайката Ева като първа очевидка на НЛО? Същият господар, който бил създал Адам и Ева и от време на време се забавлявал в градината Едем, се качил в НЛО:
„И виж, Господ, силният, се качи в колата; четири ветрове я теглеха, херувимите направляваха ветровете, а ангелите от небето вървяха пред тях…“
Дявол да го вземе! От книгата във вид на сапфир Адам бил научил и имената на отделните небеса, както и имената на небесните слуги. За кои небеса изобщо става дума тук?
Древноюдейските „Легенди за древността“ уточняват. Първото небе се казвало „Вилон“, от него били наблюдавани хората. Над Вилон било разположено „Ракиа“, там се намирали планетите и звездите. Още по-горе се намирал „Шехаким“, а над него небесата с имена „Гебул“, „Макхон“ и „Маон“. Накрая над небето Маон е най-високото небе, което се казва „Аработ“. А там „пребивават серафимите, там са свещените колела и херувимите. От огън и вода са направени телата им и все пак остават цели, защото водата не гаси огъня, а огънят не поглъща водата. А ангелите възхваляват Най-висшия, благословено да е името му. Но далеч от блясъка на Господа стоят ангелите; на пространство от трийсет и шест хиляди мили са отдалечени от него и не виждат мястото, където е славата му“. Естествено, че в първоначалния текст няма да открием думата „мили“, става дума за мярка, добавена от преводача на мястото на друга неразбираема мерна единица. Числото трийсет и шест хиляди не е променено. Въпреки това историята си остава любопитна, защото различните небеса са обозначени не само с мерни единици, а и с времеви. Между едно небе и друго има „стълби“, а между тях са епохи от „петстотингодишни пътувания“. Ако прочетем последното през съвременни очила, то съответства на разстояние от десет светлинни години при скорост от два процента от скоростта на светлината.
8
Fuchs, C.: „Das Leben Adam und Evas“, in: Die Apokryphen und Pseudepigraphen des Alien Testaments, Band II, hrsg. von E. Kautzsch. Hildesheim 1962 (също за следващите цитати).