Франц М. Бьол, професор в университета в Лайден, констатира24:
„Името Аврам, което не се среща никъде освен в Битие 11, 26–17, 5, означава величавият баща или бащата е величав. По такъв начин думата патриарх може да се приеме като превод на това име… най-вероятно при Авр-аам става дума само за диалектен вариант (= разтегляне) на по-често срещаното име Ав-рам.“
Горната констатация е от 1930 г., но до сходен извод стигнали и по-късните учени. Само пет години след професор Бьол Журнал за библейска литература отбелязал кратко и ясно25:
„Първоначално Авраам не било лично име, а име на божество.“ Оттогава са изминали шейсет години на изследвания на Авраам, но те не донесоха яснота. В публикация на Йелския университет чета забележителното изречение26:
„Вероятно никога няма да сме в състояние да докажем, че Авраам наистина е съществувал.“
Следователно как при тази теологична бъркотия мога да взимам предвид в работата си датировките на някакви думи на пророци? Още повече, че същият театър се разиграва и около другите пророци? Йезекиил, един от главните свидетели за Палео-СЕТИ-философията27, трябвало да претърпи през вековете невероятни преображения. В един труд от 1981 г. са обработени не по-малко от двеста и седемдесет изследвания на пророка28. Цифром и словом двеста и седемдесет учени глави посветили години от живота си на изучаването на Йезекиил. Образът на пророка претърпял изумителни изменения. Първоначално словото му било неприкосновено, после се появил „визионерът“, накрая „мечтателят“ и „фантастът“, а в по-ново време превърнаха Йезекиил в „каталептик“ (което означава болен от шизофрения с гърчове). И Йезекииловите текстове били подложени на теологична аутопсия. Обявили горкия пророк за „псевдо-Йезекиил“, чиято книга от 200 г. пр. Хр. била събрана от различни други текстове29:
[#27 Torrey, C.: Pseudo-Ezekiel and the original Prophecy. New Haven 1930.]
„Няма съмнение, че описанието почива върху визионерско преживяване и че визията в никакъв случай не е само форма на писателско изображение.“
А днес? Широко мнозинство от теолозите са на мнение, че книгата на Йезекиил е произведение на няколко редактори — плюс текстове от самия пророк, — смесени с актуални за времето допълнения.
Кой може сериозно да ме упрекне, че взимам пресните листа от тази мешана салата? Освен това салатата съдържа съставки, които я правят направо невъзможна за консумация. В свещените книги се срещат имена и датировки, които са така неподходящи за салатата като нарязани на дребно подметки от обувки, каквито могат да се прочетат например в книга Битие (15, 13 и 16):
„И рече Господ на Авраама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци, не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години… в четвъртия род те ще се върнат тука…“
Британската археоложка Катлийн М. Кениън отбелязва жлъчно30:
„Хронологията противоречи на самата себе си. Да се приеме период от четиристотин години като престой и същевременно да се констатира, че още четвъртото поколение след отиването в Египет ще участва в Изхода, са толкова явно несъвместими твърдения, че човек трябва да квалифицира резултиращото от това твърдение като неисторическо.“
Теологичните възгледи са не само непрогледни, а и се менят с всеки професори всяко десетилетие. Какво остава? Загадъчните разкази. Онзи вид истории, в които авторът пише в първо лице, т.е. пресъздава преживявания в Аз-ова форма. Както в легендите и митовете, и в религиозната литература се запазва ядрото на преданието. То е онова загадъчно, което не са променили и no-късните редактори. А защо не? От една страна, защото самите те не са го разбирали. По думите на пророците лепнела мистерията, която трябвало неизменена да се предаде на следващите поколения. От друга страна, защото не се осмелявали да припишат собствените си мисли на достопочтения пророк. Защото тогава трябвало да лъжат в първо лице. Само от непонятното, мъгляво време идвал първичният разказа за преживяното: „Видях… Чух… Върховният ми каза…“. По-късните редактори действали само като вмъкващи преоформители, опитвали се да направят разбираемо непонятното. И тъй като самите те не го разбирали, днешният хаос е пълен. О, ако само бяха преписвали старите текстове, непроменени и без добавки! Но това не е възможно за мислещия човек. И днес не го умеем. Вече има версии на Новия завет под формата на комикси и други, още по-ужасни вариации. Уж за да се „пригоди към времето“ Светото писание или да се направи разбираемо за младежта, но: „С нечисти средства се получава нечист резултат“ (Махатма Ганди, 1869–1948 г.).
25
Albright, W.F.: „The Names Shaddai and Abraham“, in: Journal of Biblical Literature, Vol. LIV, 1935.
27
Blumrich, J. F.: Da tat sich der Himmel auf. Die Raumschiffe des Propbeten Hesekiel und ihre Bestatigung durch modernste Technik. Düsseldorf 1973; Beier, Н. Н.: Kronzeuge Hesekiel, München 1985.