„Светлината на тази надежда осветява дълбокото дъно, а във фокуса й в различни версии се появява загадъчна личност: човекоподобният, онзи син човечески, избраният на правдата, звездата на мира, новият проповедник, човекът, месията; една чисто случайна величина и все пак нито ангел, нито бог… Как може да се обхване фигура с толкова неповторими очертания?“
В областта на юдейската теология месията остава „човек с човешки произход“57, често дори не е личност, а целият народ на Израел. Различно е християнското богословие. Там месията се изравнява със „сина божий“. Само че някои въпроси остават без отговори и от двете теологии: Откъде произхожда очакването на месията? На каква възраст е? В края на краищата не е достатъчно да се посочат пророци като Исаия, Даниил и Изеекиил, след като точно се знае, че текстовете им са били фалшифицирани и редактирани отново. По същата причина е безсмислена и датировката, свързана с пророците. Идеята за месията категорично е по-стара от всички пророци. Нахвърляното от пророците са само формите на очакването, което съществувало в ядрото на народа още от изгонването от рая. Целият колорит на пророческите описания функционира по сходни принципи. Пророците и по-късните им редактори работели с идеите от преданията, които обхващали общата голяма надежда на целия народ. А тази надежда вече била постоянна съставна част, ако не и форма на оцеляване на човешка група още преди да била написана първата дума. Очакванията за спасение са „прастари и далеч надхвърлят пророците“58.
„Израилтяните са дарили света с три неща — пише теологът Лео Ландман — монотеизма, моралните закони и истинските пророци. Към тях може да се добави и четвърти дар — вярата в месията“59. На тази констатация може убедително да се възрази. Много древни културни и първобитни народи са познавали месианските очаквания.
Още през 1919 г. теологът Х. В. Шомернс60 писал: „Към подсилването и укрепването на християнската общност спада увереността в превъзходството на християнството над всички други религии, дори в неговата безусловност.“
Смятам, че подобни твърдения предполагат познаването на другите религии. Човек трябва да ги изучи и почувства и ако след това все още определя християнската религия като „абсолютно превъзхождаща“, сигурно ще го направи само с голяма порция вяра. Вярата е личен въпрос. Колкото до мен, аз уважавам вярата на всеки индивид. Но въпреки това предупреждавам да не се подценяват останалите религии — за хилядолетия — понякога по-дълго от християнството — не са загубили притегателната си сила. Всички религии, все едно дали са предхристиянски или следхристиянски, познават идеята за спасението. Всички, без изключение, с копнеж очакват небесните поличби и обещаното завръщане на месията си. Най-голямата, а вероятно и най-динамична религиозна общност от след християнско време е ислямът. В свещената книга на мюсюлманите — Корана — Иисус изрично е почитан като пророк, но не и като месия или дори син божий.
Ислямският месия
Сура 19 го казва недвусмислено:
„И те (неверниците) говорят: Всемилостивият си е придал син“ (стих 89). „Наистина, направили сте нещо чудовищно!“ (стих 90) „Докато на всемилостивия не му се полага да има син“ (стих 93). А преди това в стих 35 на същата сура се казва: „Така Иисус е син на Мария едно твърдение на истината, по което не са единни.“
Единствено и само християнството вярва в Иисус като месия и спасител. Всички други големи световни религии не искат да знаят нищо затова, нито юдейството, нито ислямът, да не говорим за азиатските религии.
Всички големи световни религии имат и са имали изтъкнати изследователи на религиите, умни мислители и аналитици. Във всички големи световни религии е имало и има отлични богословски висши училища с цяла армия от многоезични учени. Като лаик в теологията винаги ме е изумявало как всички тези свръхумни глави, които разполагат с един и същ доказателствен материал, стигат до напълно различни схващания. Както юдейството, така и ислямът, и християнството се позовават в тълкуванията си на едни и същи пророци от древността. И нека някой да твърди, че ексегетиката (тълкуването на свещените книги) била точна наука! Ако е така, би трябвало от всички краища на света да идват еднакви резултати. Тъй като въпреки всички висши институти на различните религии това не е така, аз твърдя, че вече никой не може да прозре истината. Всеки служи вече само на своята религия, все едно дали вярва в нея или не.
58
Diirr, L.: Ursprung und Ausbau der israelitischjiidischen Heilandserwartung. Berlin 1925.