Хвала на звездите!
Ако се вярва на писанията на парсите, то звездното небе е разделено на различни звездни купове, които са ръководени от различни пълководци. Небесните войнства са доста войнствени. Говори се за воини на звездните системи, а изрично и за сражения, водени във вселената. Най-тържествено се възпяват различните звезди (Африган Рапитвин, стих 13 и нат.)63:
Възхвалите, изглежда, са нещо повече от ориенталски украшения на фантазията, защото за парсите планетите от самото начало били „прости тела с кълбовидна форма“. Впрочем, едва през 1610 г. Галилео Галилей със своето Планетарно послание предизвикал революция в астрономията. Още в най-ранни времена парсите издигали храмовете си в чест на различните богове и техните родни светове. Една подробност — във всеки храм имало кълбовиден модел на планетата, която била почитана в него. Освен това във всеки храм трябвало да се носи съответното облекло и да се спазва съответният обичай. Например в храма на Юпитер можело да се влиза само в дреха на учен или съдия; в светилището на Марс пък парсите носели яркочервени дрехи и разговаряли „гордо“. В храма на Венера се смеели и шегували, в онзи на Меркурий говорели като оратори или философи. Но в храма на Луната парските жреци се държали като палави деца, които се премятали. В храма на Слънцето трябвало да носят брокат и да се държат „както се полага на царете на Иран“.
Квадригасолис, колесницата с четири впряга крилати коне, произхожда от иранския културен кръг64. Там боговете на съответната планета управляват слънчевата колесница. И в текстовете на Двеста се възпяват небесните колесници и водачите им (Ясна, гл. 57, стих 27 и нат.):
В „Яшт“, глава 10, стих 67 и нат. се казва: „Който отлита в създадена от небето кола, от страната Арзахи в страната Ксанира… Бели, светли, блестящи, умни, вещи, без сянка пътуват из небесните региони.“ А Яшт, глава 10, стих 125 описва: „Край тази кола минават четирима бегачи, бели, едноцветни, ядящи небесна храна, безсмъртни…“
Вселената е пълна с подобни летателни уреди, а уточняванията като „стрела“, „птици“, „облаци“, „небесна храна“ и т.н. позволяват извода, че парсите много добре са знаели за какво говорят. Естествено и парсите очаквали завръщането на боговете си. „Същества на светлината“65 трябвало да слязат от небето и да избавят измъчените хора. Лично Заратустра разпитва своя бог Ахура Мазда за свършека на времето и той говори за окончателната борба на добрите срещу нечестивите: от небето слизат много возила, наричани „всичко преодоляващи“. Те са безсмъртни, а умът им е съвършен. Преди да се появят на небето тези помощници, слънцето ще се затъмни, стават земетресения, надигат се могъщи бурни ветрове и една звезда пада от небето. След страшната битка, в която армиите ще настъпват масово, настъпва нова, златна епоха. Тогава човечеството ще е така сведущо в медицината и така ще прилага лекарствата, че „дори близо до смъртта няма да умрат“.
Първоначално разликата от спасителите в другите религии не изглежда голяма, освен, че този път като последни спасители се появяват „всичко преодоляващите“. Те били очакваните, боговете от звездния небосклон.
Златната епоха
Поради многото богове в хиндуизма всичко е по-сложно. В него в началото на четирите световни епохи е епохата на боговете — Кртаюга или Деваюга. Тази епоха била съвършена във всяко едно отношение, защото не съществували нито болести или завист, нито спорове или злоба, нито страх или болка. Тогава (според хиндуистките представи) целта на хората бил само най-висшият брахман и дори членовете на четирите касти живеели заедно. „Всички имаха един стремеж, същите нрави, същите познания, защото тогава кастите изпълняваха дълга си чрез едни и същи действия.“ Животът и хората били просто съвършени. Главното занимание на хората се състояло в аскетизъм и изучаване на писанията. Отсъствали каквито и да било материални желания. Хората обичали истинската реч и истинските науки, нямало никакви неправди, защото никой нямал земни желания. Бхагавата-Пурана, едно от многото произведения на хиндуистката религиозна литература, описва хората от онази златна епоха като доволни, миролюбиви, търпеливи, мекосърдечни и милостиви. Били щастливи, защото носели мир в сърцата си и с никого не враждували.
63
Dalberg, F. von: Scheik Mohammed Fani’s Dabistan oder von der Religion der a’ltesten Parsen. Aschaffenburg 1809 (също за следващите цитати).
64
Widengren, G.: Hochgottglaube im alten Iran. Uppsala/Leipzig 1938; Reitzenstein, R.: Das iranische Erlosungsmysterium. Bonn 1921 (също за следващите цитати).
65
Abegg, E.: Der Messiasglaube in Indien und Iran. Berlin/Leipzig 1928 (също за следващите цитати).