Това било един свят, който днес едва ли можем да си представим, защото съвременният човек е разкъсван от желания и ламтежи. Каква е тази епоха на абсолютното щастие, в която вече няма никакви желания? Но златната епоха на хиндуизма служи, така да се каже, само като основа на една представа, проектирана в далечното бъдеще. Така както било в „епохата на мечтите“, трябвало да бъде в бъдещето. Например в глава 4 Брахмавайварта-Пурана е развито идеалното състояние на брахманското учение: един свят, в който всички хора са „коректни“, верни, почитат възрастните и природата и не познават никаква злоба и лошотия. В златната епоха на хиндуизма хората били красиви, силни и се радвали на постоянна младост. И това време щяло отново да се върне. Хиндуизмът не познава и прародители като Адам и Ева, а Брахма създал подобно на божествените същества осем хиляди души, по хиляда двойки от четирите касти. Тези двойки наистина се обичали и живеели като съпрузи, но нямали деца. Едва в края на живота си всяка двойка раждала по две деца, но не чрез секс или с родилни мъки, а само чрез мисълта. По този начин възникнали духовни същества, които населили Земята.
Състоянието на щастие продължило толкова дълго, докато отрицателните духове, но и богове от всякакъв вид объркали хората. В боговете наистина виждали свръхмогъщи и безсмъртни същества, но все пак повечето приличали на хора и имали лични качества. Начело на всички бил „князът на вселената, който управлявал всичко“66. Светът на боговете в хиндуизма обаче е толкова многообразен и тясно преплетен поради роднинствата, че тук не мога да навляза по-подробно в него. Във всеки случай различните богове владеели не само космонавтиката, а и земното въздушно пространство с най-различни возила. Всички тези летящи обекти били материални, нямали нищо духовно, а и не били плод на фантазията.
Летаталните апарати с техните унищожителни оръжейни системи са описани много детайлно в индийските религиозни текстове, особено във Ведите, които се смятат за най-древния източник за езика и религията. Думата „Веда“ означава „свещено знание“. Сред тях е Ригведа, сбирка от хиляда двайсет и осем химни, всички адресирани към боговете. В Ригведа кратко и ясно се казва, че онези летящи обекти дошли на Земята от вселената и лично боговете били онези, които предали на хората знанията си. Подобно на борбата на небето в юдейските легенди, и в хиндуистките текстове боговете водят сражения помежду си. Но това не ставало в някакво неопределимо небе на духовното щастие, а „на небосклона“, „над Земята“.
Междузвездни войни
Във Ванапарван — съставна част на древноиндийската Махабхарата (глава 168 до 173) например като обиталища на боговете се назовават същински космически градове, които правели обиколки високо над Земята. Същото може да се прочете и в глава 3, стихове 6–10 в Сабхапарва. Гигантските образувания имали имена като „Вайхаясу“, „Гаганакара“ или „Кхекара“. Били толкова огромни, че помощните кораби (вимани) удобно можели да минават през портите към вътрешността им. При това тук не става дума за мъгляви фрагменти от текстове, а за древноиндийски предания, които могат да се намерят във всяка голяма библиотека. Но само на английски език. Малкото немски преводи са без изключение силно съкратени. В тома „Дрона Парва“ от Махабхарата страница 690, стих 62 може да се прочете как три отлично построени, големи градове обикаляли около Земята и предизвикали безпокойство не само на нея, а и сред боговете. Стигнало се до война между звездите (стр. 691, стих 77)67:
„Сива, който летеше с тази прекрасна кола, сглобена от всичките небесни сили, се подготви за унищожаването натри (небесни) градове. А Стхану, този най-пръв (най-преден) от унищожителите, този разрушител на асурите, този величав боец с неизмерима храброст, комуто се възхищават небесните… заповядал да заемат отлична, единствена по рода си бойна позиция… Когато после трите града се срещнаха на небосклона, бог Махадева ги прониза със страшния си лъч от тройни пояси. Данавите не бяха в състояние да устоят на този лъч, в който имаше юга-огън и бе направен от Вишну и Сома. Докато трите града започнаха да горят, Парвати се забърза нататък, за да наблюдава спектакъла.“