Измислен оригинал:
„Описвам преживяването си: Първо видях облаци, а после, когато се издигнахме още по-високо, забелязах все по-фина мъгла. И изведнъж се появиха звездите, но около нас нещо се святкаше. Бях толкова схванат, че трябваше да ме вдигнат от стола. Влязох в коридор, докато се доближих до стена, която сякаш беше от блестящи камъни. Наред с това забелязах червеникави светли точки, които се движеха по стената. После влязох в звездния кораб. Вътре блестеше като отвън, само подът бе от плочки, а под тях проблясваше слаба светлина. Най-хубавото обаче бе таванът. Като през прозрачен купол виждах звездното небе, а сред звездите пазители в по-малки возила, които долитаха и отлитаха и вършеха всякаква работа. Още един път трябваше да се прекачим в по-голям звезден кораб. Вътре всички врати бяха отворени, но забелязах пред всяка врата неописуеми светлинни движения.“
Тълкуванията през вековете
Пазителите обясниха, че това били сензори и защити на вратите. Централата се оказа огромна и неописуема. По средата върху повдигната естрада имаше кресло, а около него матово проблясващо голямо стъкло. Отгоре видях светещо слънце и навсякъде имаше пазители, които работеха извън кораба. На креслото седеше комендантът, облечен в снежнобели одежди. Хвърлих се на пода пред него, но той се доближи, поздрави ме на глас и каза: „Значи ти си човекът, който ще се погрижи за справедливост там долу?“
Оригиналът на книгата на Енох (14, 8 и по-натт.; 71, 11 и по-нат.), каквато е днес:94
„Пред лицето ми се появи следното явление: виж, облаците ме канеха в лицето, а мъглата ме приканваше; движението на звездите и мълниите ме тикаше и буташе, а ветровете ми даваха криле в лицето и ме издигаха на горе. Носеха ме навътре В небето. Влязох вътре, докато приближих до зид, построен от кристални камъни и заобиколен от огнени езици; и той започна да ме плаши. Влязох сред огнените езици и се доближих до голяма, построена от кристални камъни къща. Стените на онази къща приличаха на излъскан с кристални камъни под, а основата му бе от кристал. Таванът бе като пътят на звездите и мълниите, а сред тях огнени херувими… Виж, имаше друга къща, no-голяма от онази; всички врати стояха отворени пред мен и бе построена от огнени езици. Във всяко отношение, по великолепие, разкош и големина се отличаваше толкова, че не мога да ви дам описание на великолепието и размера й… Погледнах и съзрях висок трон. Видът му бе като обръч; около него имаше нещо, което приличаше на светещото слънце и имаше Вид на херувим… На него седеше голямото величество; дрехата му бе no-блестяща от слънцето и по-бяла от сняг (гл. 71, стих 11 и по-нат.)… Тогава паднах по лице, цялото ми тяло се стопи, а духът ми се преобърна… Той дойде до мен, поздрави ме на глас и ми каза: Ти си синът човешки, който се ражда за справедливост…“
Каква драма, щом от астронавти се получават ангели и херувими, от офицерите — архангели, а от коменданта — Върховния или още по-зле — бога! Какъв хаос, щом от прости електрически разреди се правят огнени езици, а от командния мостик се получава неописуема слава! Разбираемо е, че от комендантското кресло се получава „висок престол“, а от коменданта — голямо величество. Направо е успокоително, че поне в този раздел от текста не е измислен и „добрият бог“. А и не би било уместно, защото в края на краищата „той дойде при мен и ме поздрави с гласа си“. Да си представим някой бог, който поздравява земния си гост дори с ръкостискане, било прекалено много дори и за мозъците на тълкувателите. Така че останало голямото Величество. Все пак е нещо.
Знам аргументите, заради които подобно съпоставяне на текстовете е недопустимо; на това трябвало да се гледа по съвсем друг начин. Не „трябва“ изобщо нищо, най-малко пък в областта на тълкуванията; а що се отнася до смисъла на текстовете, не бива никога да се забравя, че основните твърдения се повтарят в индийските текстове на санскрит. И не само там.
Извънземните посетители по времето на Енох познавали огромните междузвездни разстояния. Те знаели, в края на краищата, че пътуването им към дома и отново обратно до Слънчевата система би погълнало няколко хилядолетия. Как са могли да го обяснят на хората? Биха посочили към звездното небе и биха казали: „Сега заминаваме, но ще се върнем. Запишете го в книгите си, предайте го на потомците си, всички поколения да помнят, че ще се завърнем!“ А когато хората се осведомили кога щели да се завърнат, дали след месеци, години или хилядолетия, извънземните не можели да им кажат. Самите те не знаели: „Ще дойдем отново — някога! Нека винаги да сте подготвени, и се придържайте към повелите, за да не са наложи още веднъж да унищожаваме човешкия вид.“ А когато хората се поинтересували по какво да познаят завръщането им, извънземните посочили Луната и звездите и отговорили: