— За малко да започна да вечерям без вас.
— Че ти очакваше ли ни? — учуди се Дърк.
— Разбира се. Самър ми прати имейл с всички подробности около мадагаскарското ви приключение. Настоях да дойдете на вечеря още в деня, в който се върнете. Не си ли му казала?
Самър се усмихна на брат си.
Последваха Пърлмутър в дневната с огромни библиотеки покрай стените, а оттам в трапезарията, чиято старинна маса от черешово дърво бе отрупана с храна. Пърлмутър бе специалист по морска история, един от най-добрите на планетата, а втората му любов бе свързана с кулинарното изкуство. Очите му светнаха, когато Самър отвори чантата си и извади три бутилки южноафриканско вино.
— О, шардоне „Вергелеген“ и два чудесни вариетала13 от „Де Торен“ — каза той със задоволство, след като огледа етикетите. — Великолепен избор! Можем ли да започваме?
Очевидно не желаеше да губи време, тъй като веднага взе тирбушон и отвори бутилката шардоне.
— Аз, разбира се, съм потресен от изчезването на баща ви. Желая му по-скоро да намери безопасен пристан — каза той и вдигна чаша.
Докато обсъждаха изчезването на Пит, хапнаха свински каренца с лютив сос, пресни картофки и печени аспержи. Десертът се състоеше от праскови от Джорджия със сметана и бренди. Днес бе почивен ден за френския готвач и икономката на техния домакин, затова Самър и Дърк помогнаха на Пърлмутър да почисти масата и да измие чиниите, преди да седнат отново в трапезарията.
— Виното беше отлично, Самър, но не си играй повече с мен — каза Пърлмутър. — Ръцете вече ме сърбят.
— Мислех си, че никога няма да ме попиташ — каза тя, отвори пътната си чанта и извади грижливо увития корабен дневник, който бяха взели от заровения в пясъка сал. — Корабният дневник на „Барбариго“.
— А, за това ли била цялата работа! — възкликна Дърк. — Аз пък си въобразих, че просто се радваш да ни видиш.
Пърлмутър се разсмя гръмогласно и смехът му отекна из цялата къща. Беше дългогодишен приятел на Пит и се отнасяше към децата му като към свои, а те го приемаха като любим чичо.
— Момчето ми, винаги си добре дошъл — каза той и отвори още една от бутилките, донесени от Самър. — Хубавата морска загадка обаче е много по-сладка от виното.
Взе пакета и внимателно разви мушамата. Кожената подвързия на дневника изглеждаше леко протрита, но като се изключеше това, състоянието му бе отлично. Той разтвори нежно корицата и прочете изписаната на ръка титулна страница на глас:
— Viaggio di Sommergibile Barbarigo, Giugno 1943. Capitano di corvetta Umberto de Julio.14 — Пърлмутър погледна Самър и се усмихна. — Това е нашата подводница.
— Подводница? — учуди си Дърк.
— Спасителният сал на плажа — обясни му Самър. — Човешките останки в него са на членове на екипажа на италианска подводница от Втората световна война.
— „Барбариго“ е голяма подводница клас „Марчело“ — обясни Пърлмутър. — Има впечатляващ списък с успехи. В началото на войната в Атлантика потопява шест кораба и сваля един самолет. През 1943 година обаче въоръжението й е демонтирано и на подводницата е възложено участието в секретен проект на име „Акуила“.
— Латинската дума за орел — вметна Дърк.
Самър го изгледа подозрително.
— Астрономия — каза той. — Това е едно съзвездие близо до Водолей.
— Муле би било много по-подходящо име — продължи Пърлмутър. — Германците били разтревожени от сериозните загуби на надводни кораби, осъществяващи търговията им със стратегически суровини с Япония, затова убедили италианците да превърнат осем от най-големите си и бездруго остарели подводници в транспортни. По-голямата част от оръжейните системи били демонтирани, а интериорът би променен така, че да позволи превозването на максимално голям товар.
— Задачата им определено е била опасна — каза Дърк.
— И още как. Четири подводници потъват още на път за Япония, една дезертира, а останалите три са пленени в Азия по време на обратния курс към Германия. Или поне така твърдят историческите книги — каза Пърлмутър и запрелиства страниците на дневника, за да провери датите.
— Какво се е случило с „Барбариго“? — попита Самър.
— Тази подводница получила кодовото название „Акуила 5“ и напуснала пристанището на Бордо на 16 юни 1943 година, натоварена с живак, стомана и алуминиеви слитъци, които трябвало да достави в Сингапур. Няколко дни по-късно италианците изгубили радиоконтакт с подводницата и предположили, че е потънала в района на Азорските острови.
13
Вариетал — вино, произведено само от един сорт грозде, например каберне совиньон, мерло и прочее, за разлика от купажа, който е комбинация от два и повече сорта с цел постигане на по-интересен вкус и аромат. Някои прочути вина като бордо, шампанско и др. са купажи. — Б.пр.
14
Плаването на подводницата „Барбариго“, юни 1943 г., капитан III ранг Умберто де Юлио (ит.). — Б.пр.