Пит посегна към врата си и опипа стоманения нашийник. Беше забравил за него. Погледна бармана, който отвърна на погледа му и кимна:
— Muchas gracias, amigo — каза Пит, взе чашата и я изпи на екс. Беше ром и изгори гърлото му. Пит остави чашата, взе клещите и се усмихна на бармана. — Кой казва, че черните котки носят лош късмет?
64.
— Сигурен ли си, че това е мястото?
Дърк изгледа сестра си с досада.
— След като тук не си правят труда да слагат улични табели, отговорът може да бъде единствено не!
Той заобиколи паркиран до бордюра пикап, натоварен с банани, даде газ и вмъкна взетия под наем автомобил в натоварения трафик. От мига, в който кацнаха на международното летище „Токумен“, близнаците не спряха да кръстосват Панама Сити. Първо се настаниха в хотела си, сетне посетиха централата на брокерската компания на „Хабсбург Индъстрис“. На адреса откриха малък взет под наем офис, който очевидно се използваше много рядко. Собственикът на съседната фурна потвърди предположението им. Дърк и Самър започнаха да мислят, че идването им в Панама е загуба на време, когато им позвъни Руди Гън, за да ги уведоми, че баща им е жив и ги очаква в покрайнините на града.
Минаха покрай табела, която ги приветстваше с добре дошли в Балбоа, и Дърк се увери, че са на прав път. Тръгна подир два големи камиона, за които предположи, че са се запътили към пристанището, после сви в една неасфалтирана пресечка и пред тях изникна входът на пристанището.
След три преки Самър забеляза табелата с черната котка.
Дърк още не бе изключил двигателя, когато Самър изскочи от колата и се втурна в бара, без да обръща внимание на западналия му вид. Едва позна баща си, който седеше на бара, облечен в прокъсаните си дрехи, и нагъваше емпанади16. Той остана не по-малко изненадан от появата на двете си деца.
— Татко, трябва да те заведем в болница! — каза Самър.
Пит поклати глава.
— Няма време. Трябва да се свържем с панамската армия и да освободим Ал и останалите.
Дърк погледна клиентите, които ги зяпаха любопитно, и каза:
— Не можем ли да го обсъдим в колата?
— Разбира се — отвърна Пит, после погледна празната си чаша и чинията с храна. — Имаш ли някакви местни пари?
Дърк отвори портфейла си.
— Доколкото зная, нашите долари се приемат навсякъде в Панама.
Пит издърпа една стотачка от портфейла на сина си, подаде я на бармана, след което му стисна ръката.
— Ей, това са пари, които ми стигат поне за два дни! — каза Дърк, когато излязоха от бара.
Пит му намигна.
— Пиши ги служебен разход.
Преди да потеглят по изровената на коловози улица, Дърк проучи пътната карта.
— Какво се е разбрал Руди с панамците? Кога ще щурмуват комплекса на Болке? — попита Пит.
— Руди си скубе косите от отчаяние — отвърна Самър. — Звъня три пъти, докато идвахме насам. Както вероятно знаеш, след свалянето на Мануел Нориега Панама не разполага с професионална армия. Има няколко паравоенни формирования в рамките на националната им гвардия, които изявяват желание да се включат в съвместната операция с американските части, но едва след като анализират получените доказателства и извършат необходимата подготовка. С други думи, операцията може да започне най-рано след четирийсет и осем часа.
Дърк погледна баща си и попита:
— Смяташ, че Ал и останалите ще бъдат изложени на риск по-рано от това?
Пит им разказа за срещата си с Чжоу.
— Избухнат ли зарядите, очаквам хората на Болке да избият всички пленници и да скрият труповете им в джунглата. Разполагаме ли с американски части, които биха могли да действат самостоятелно?
— Най-добрата ни опция са специалните части към Южното командване — отвърна Дърк. — Те са вдигнати по тревога, но ще им трябват поне десет часа, докато пристигнат и се подготвят за атаката. Според Руди единственото американско военно присъствие в района е наш боен кораб в Тихия океан. Вече се е насочил към канала.
Дърк спря пред голяма сграда с богато украсена фасада, от която се разкриваше панорамен изглед към пристанището. Табелката, поставена насред грижливо поддържана градинка пред входа, уведомяваше посетителите, че тук се помещава администрацията на Панамския канал.
— Администрацията на канала отговаря за сигурността както на самия канал, така и на така наречената Зона на Панамския канал — каза Самър. — Според Руди те са единствената ни надежда за бърза намеса.
16
Типични за латиноамериканската кухня големи пелмени с месо, картофи, чушки, лук, маслини и лют сос. — Б.пр.