Выбрать главу

10.

Мъжът крачеше по палубата с по две кислородни бутилки във всяка ръка, а тялото му не издаваше никакво усилие, сякаш бе понесъл леки като перце пухени възглавници. Ръцете му бяха дебели почти колкото бедрата му, а огромният му гръден кош бе издут като гума на трактор. Кафявите очи и тъмната чуплива коса на Ал Джордино издаваха италианските му корени, а остро извитите му вежди и вдигнатите нагоре ъгълчета на устните му свидетелстваха за хитрост и проницателност.

Щом забеляза Пит и Бенет да приближават към кораба, той тръгна към трапа да ги посрещне, без да пуска кислородните бутилки.

— Привет, кемосабе3 — поздрави Ал. — Добре дошъл в страната на соления въздух! Как мина полетът?

— Много добре. Вицепрезидентът успя да ме качи на борда на един „Гълфстрийм“ на военноморския флот, който трябваше да достави двама адмирали във военноморската база „Коронадо“.

— А аз все не успявам да се кача на нещо по-комфортно от автобусите на „Грейхаунд“. — Джордино погледна агент Бенет и се усмихна. — Пореден опит да обогатиш екипажа с малко красота и изисканост?

— Ан Бенет, това е Ал Джордино, директор по технологичните въпроси в НАМПД, макар понякога да се вживява в ролята на циничен матрос. Госпожица Бенет е от Службата за криминални разследвания към военноморските сили и ще ни прави компания по време на издирването.

— Приятно ми да се запознаем, господин Джордино.

— Моля, наричайте ме Ал — каза той и потракна с кислородните бутилки. — Можем да се здрависаме и по-късно.

— Не мисля, че ще имаме нужда от тях — каза Пит. — Водата в района е доста дълбока.

— Руди каза само, че мисията ни е свързана с изваждането на нещо от водата. Не пророни нито дума повече.

— Защото не знае. Той на борда ли е?

— Да. Преди малко се върнахме от погребение.

— На Бъди Мартин?

Джордино кимна. Мартин, капитанът на „Дрейк“, бе починал неочаквано от скоротечна болест.

— Съжалявам, че не успях да си дойда — каза Пит. — Бъди беше скъп и верен приятел. Много ще ми липсва.

— Да, толкова обичаше работата си, че кръвта му сякаш имаше цвят на тюркоаз — отбеляза Джордино: имаше предвид цвета, в който беше боядисан корабът на НАМПД. — Руди е поел временно командването на кораба. Мен ако питаш, вживял се е в ролята си като истински капитан Блай4.

Пит се обърна към Ан.

— Обикновено държа Руди колкото се може по-близо до Вашингтон, където се грижи за бюджета на агенцията.

— Ще го намериш в лабораторията — добави Ал, — при дълбоководните му рибки.

Пит и Ан оставиха багажа си в каютите си и тръгнаха да търсят Руди Гън. Намериха го бързо, тъй като „Дрейк“ беше компактен — бе не само най-новият, но и най-малкият кораб във флотилията на НАМПД. С дължината си от трийсетина метра бе предназначен основно за крайбрежни проучвания, но се справяше повече от добре и в открити води. На тясната си палуба носеше триместна подводница и автономен подводен апарат. Всяко свободно кътче на борда бе превърнато в изследователска лаборатория.

Лабораторията бе потънала в мрак. Осветлението бе угасено, а щорите на люковете — спуснати, така че единствената светлина идваше от миниатюрните сини аварийни лампи над главите им. Пит предположи, че климатичната инсталация в помещението работи денонощно, тъй като температурата бе едва десетина градуса над нулата.

— Затворете вратата, ако обичате.

Щом очите им се приспособиха към сумрака, Ан и Пит видяха човека, изрекъл тези думи — слаб висок мъж със сако, надвесил се над огромен аквариум, изпълнил почти цялата лаборатория. Носеше очила за нощно виждане и се взираше напрегнато в аквариума.

— Пак ли шпионираш размножителните навици на атерините5? — попита Пит.

Мъжът позна гласа, подскочи стреснато и се обърна.

— Дърк, нямах представа, че си ти — каза Гън, свали прибора за нощно виждане и го смени с очила с рогови рамки.

Руди Гън, интелигентен и образован бивш военноморски офицер, работеше в НАМПД като заместник-директор на агенцията. Също като шефа си, и той се възползваше от всяка предоставена му възможност да напусне кабинета си във Вашингтон.

Пит представи Гън на Ан Бенет и тя попита:

— Защо тук е толкова студено и тъмно?

вернуться

3

Поздрав, добил голяма популярност в Щатите, благодарение на комиксите и тв поредицата за Самотния рейнджър и индианския му спътник Тонто. Тонто обикновена се обръща към Рейнджъра с кемосабе, което означава буквално заслужаващ доверие скаут или скаут, на когото може да се разчита, а в по-широк смисъл — верен приятел. — Б.пр.

вернуться

4

Уилям Блай (1754 — 1817), английски капитан, впоследствие вицеадмирал, командвал кораба „Баунти“. Суровото му отношение към екипажа е една от основните причини за избухването на прочутия бунт на борда на „Баунти“. — Б.пр.

вернуться

5

Дълбоководни риби от семейство Atherinopsidae, които се срещат край бреговете на полуостров Калифорния. — Б.пр.