Пит се обърна към Ан, видя, че Джордино я измъква на трибуните, тръгна към тях и прескочи предпазната ограда под оглушителните аплодисменти на зрителите.
Бледата разтреперана Ан сграбчи ръката му.
— Ако не беше ти, бикът щеше да ме убие! Истинска лудост от твоя страна!
Пит се усмихна уморено.
— Забравяш, че работя във Вашингтон. Всички във Вашингтон са луди!
После изражението му стана сериозно и той се огледа.
— Къде е Пабло?
Ан поклати глава. Джордино също оглеждаше трибуните, но от Пабло нямаше и следа.
Беше изчезнал.
20.
— Мисля, че е за предпочитане да избегнем разговора с местните власти — каза Джордино и кимна към служителя на коридата, който идваше към тях, следван от двама охранители.
— Изведи ни оттук — каза Пит и хвана здраво Ан през кръста.
Тя пристъпи колебливо и изохка, понеже остра болка прониза глезена й.
— Спокойно, облегни се на мен — каза Пит. — Изобщо не си тежка.
Джордино заора през тълпата като снегорин, разчиствайки път на куцукащото дуо зад гърба си. Излязоха от стадиона през най-близкия изход под заглъхващите аплодисменти на трибуните. Представителите на управата не успяха да ги настигнат — само гледаха смаяно как тримата американци се качват на такси и изчезват в нощта.
Ан помоли да я отведат в американското консулство, но двамата представители на НАМПД надделяха, тъй като бездруго вече бяха договорили с шофьора на таксито бакшиша плюс допълнително количество бензин. Докато таксито летеше през Тихуана, умората от преследването налегна и тримата и разговорът замря. Пит искаше да зададе на Ан купища въпроси, но моментът не бе подходящ.
Откакто бе напуснала кораба, Ан бе сдържала емоциите си, за да не позволи на страховете си да я завладеят. Но сега, макар да се бе измъкнала от лапите на Пабло и животът й да бе извън опасност, макар да се чувстваше сигурна с Пит и Джордино, страховете й започваха да се прокрадват в душата й. Тя потрепери, въпреки че нощта бе топла, и се опита да овладее емоциите си. Пит постави нежно ръка на рамото й и я прегърна. Само след няколко минути Ан се унесе и заспа.
Стигнаха на малкия пясъчен плаж почти в десет. Пит с облекчение установи, че надуваемата лодка, която бяха взели от баржата, си е на мястото, където я бяха оставили. Джордино напълни резервоара догоре, после подаде тубата с гориво на таксиметровия шофьор и каза:
— Gracias, amigo.7 — И му даде и част от печалбата си на покер.
Таксиметровият шофьор преброи банкнотите, усмихна се и отвърна:
— Buen viaje!8
Избутаха лодката във водата и се качиха. Двигателят запали с лекота.
— Сигурен ли си, че ще открием „Дрейк“? — попита Ан, докато оглеждаше потъналото в мрак море.
— Руди е достатъчно умен да остави светлините включени — отвърна Пит.
Излязоха от заливчето и Пит насочи лодката на север покрай брега. След миля-две свърна към открито море. Беше запомнил маршрута, по който бяха дошли. Хвърли поглед назад и откри нужния му ориентир: светлините на самотна къща, кацнала високо на един хълм, които се подреждаха в една линия с бледожълтите улични лампи на брега. Опита се да ги държи на една линия, след което насочи лодката към открито море. И точно когато водите около тях станаха по-черни от катран, на няколко румба от носа на лодката се появи слабо сияние — самотна бяла светлина, която постепенно се разпадна на няколко отделни. Когато се приближиха, откриха, че това са светлините на три кораба.
„Дрейк“ и баржата бяха хвърлили котва в непосредствена близост, а наблизо дрейфуваше значително по-голям кораб. Пит забеляза белите и оранжеви линии по корпуса, които означаваха, че корабът е на американската брегова охрана.
Когато Руди Гън видя Ан, на лицето му се изписа видимо облекчение и той се надвеси над парапета и извика:
— Слава богу, че всички сте добре!
— Внимавай, навехнала си е глезена — предупреди го Джордино, докато помагаше на Ан да се качи на борда.
— Ще повикам корабния лекар на „Едисто“ — каза Гън.
Ан поклати глава.
— Няма нужда. Трябва ми само малко лед.
— На мен също — добави Джордино, докато се качваше на борда. — Но в чаша с „Джак Даниълс“.
Пит остана в надуваемата лодка, за да изиграе ролята на водно такси, което да доведе на борда на „Дрейк“ лекаря на бреговата охрана. Ан бързо се озова в каютата си с леденостуден компрес на глезена и няколко обезболяващи хапчета в стомаха. Пит върна лекаря на кораба на охраната, привърза надуваемата лодка и се качи на борда на „Дрейк“.