Самър стисна очи и се опита да се успокои, да увеличи времето между отделните вдишвания и да успокои ритъма си на дишане. Когато почувства, че сърцето й вече не тупти така силно, отвори очи, но не видя нищо освен мрак. Никога не бе страдала от клаустрофобия, но сега не успя да потисне усещането, че е заключена в малък, много малък и много тъмен килер.
Зачуди се дали пък брат й не е променил решението си и не е изплувал на повърхността — и тъкмо в този миг видя неясно сияние. Светлината стана по-ярка и Самър видя, че е лъчът от фенерчето на Дърк. Той бе отсъствал само няколко минути, които й се бяха сторили дълги като часове.
След секунда Дърк се вмъкна през люка и тя видя, че носи стоманен прът с дължина около метър и половина, с месингова топка в единия край — отчупения флагщок на потъналия кораб. Подводницата бе потънала в непосредствена близост до мястото на корабокрушението и Дърк го бе разпознал, когато бе надзърнал през илюминатора.
Дърк пъхна пръта между рамката на седалката и стоманената плоча, притиснала крака на Самър, хвана другия край и натисна здраво като гребец на финала на олимпийски игри. Металната рамка поддаде мигновено и Самър успя да измъкне крака си. Прегърна Дърк, после вдигна палец нагоре — знак да изплуват на повърхността.
Дърк насочи лъча към отворения люк и побутна сестра си. Бяха престояли прекалено дълго на дълбочина от почти деветдесет метра и нямаха време за губене.
Самър го изчака отвън, край подводницата, след което двамата се хванаха за ръце и започнаха заедно да се издигат. Плуваха с бавно, премерено темпо, като използваха мехурчетата въздух като скоростомер. Бързото изкачване щеше да им създаде сериозни проблеми, затова Дърк внимаваше да не изпреварват мехурчетата.
Отне им цяла вечност да излязат на повърхността, или поне така им се стори. Самър бе доволна от това физическо усилие, тъй като стопли премръзналите й кости, но съзнанието й продължаваше да си прави мръсни шеги с нея: опитваше се да я заблуди, че всъщност не се изкачват, а стоят на място, или пък че отново пропадат на дъното. Причината сигурно е в студа, реши тя, в студа, сковал не само крайниците й, но и ума й. Притисна се към Дърк, който плуваше със спокойни отмерени движения и приличаше на робот, напълно неуязвим за студа и тъмнината.
На дълбочина от четирийсет — четирийсет и пет метра водата видимо просветна, озарена от слънчевите лъчи. На дълбочина от трийсет и пет прекосиха термоклина12 и температурата на водата осезаемо се покачи. На двайсет и четвъртия метър дихателната смес в кислородната бутилка на Дърк свърши.
Той не се изненада. Очакваше въздухът му да свърши преди този на Самър, тъй като бе плувал до потъналия кораб и обратно. Постави ръце на гърлото си, за да даде знак на сестра си, след което изхвърли бутилката и регулатора. Тя му подаде своя мундщук и двамата започнаха да дишат редувайки се, като несъзнателно заритаха по-силно в желанието си да излязат по-скоро на повърхността.
Дърк вдигна поглед и видя сребристите вълни високо над главите им. Вече бяха достатъчно близо, за да изплуват на повърхността дори ако въздухът на Самър също свършеше. Съществуваше обаче друг проблем.
Престоят в морските дълбини, където налягането е по-високо, води до образуването на миниатюрни мехурчета азот в човешкото тяло. Ако не бъде позволено на тези газови мехурчета да се разтворят посредством постепенно намаляване на налягането, те могат да останат в тялото и да предизвикат силни болки, агония и дори смърт.
Според водолазните правила би трябвало да спрат поне няколко пъти с цел декомпресия, но не можеха да си позволят подобен лукс. Издигнаха се на шест метра под морската повърхност и останаха там. Нетърпението им, както и силното течение, правеха задачата им доста трудна, но Дърк не откъсваше поглед от повърхността и полагаше сериозни усилия да стоят на място.
Редуваха се да дишат от кислородната бутилка, но след десетина минути Самър изплю мундщука от устата си и посочи нагоре. Устремиха се към повърхността, като издишваха.
12
Слой вода, чийто температурен градиент се отличава рязко от температурните градиенти на слоевете под и над него. — Б.пр.