На 17 януари 1917 г. свещеникът най-неочаквано получава сърдечен удар. Тази дата буди известни подозрения. Тя е гравирана и върху надгробната плоча на маркиза Д’Отпул дьо Бланшфор и по-късно е заличена от Сониер. Този ден е и празник на св. Сюлпис, който, както ни предстои да се убедим, присъства неизменно в нашата история. Именно в семинария „Св. Сюлпис“ Сониер предава намерените от него свитъци на абат Бией и Емил Офе. Ала онова, което ни кара да се съмняваме, че свещеникът е получил удар именно на 17 януари, е най-вече фактът, че само пет дена по-рано, на 12 януари, енориашите му твърдят, че той се радва на завидно за възрастта си здраве. Въпреки това според една квитанция, с която разполагаме, именно на 12 януари Мари Дьонарно поръчва ковчег за своя господар.
Когато Сониер е вече на смъртно легло, от съседната енория е повикан свещеник, който да му даде последно причастие. Според очевидци той обаче бързо излязъл от стаята и бил много притеснен. След тази случка никой вече не го видял да се усмихва. Изпаднал в тежка депресия, продължила няколко месеца. Дори очевидците да преувеличават, едно е сигурно: след изповедта на Сониер свещеникът отказва да му даде последно причастие.
На 22 януари Сониер издъхва. На другата сутрин тялото му, облечено в пищна сутана с яркочервени пискюли, е сложено в кресло на терасата пред кула Магдала и покрай него един по един минават непознати хора, които отдават последна почит на покойника и си взимат от пискюлите за спомен. Тази церемония е твърде странна. И до днес жителите на Рен Льошато се чудят какво ли означава тя.
Всички очакват с нетърпение да бъде отворено завещанието на Сониер, в което обаче за изненада и разочарование на мнозина свещеникът пише, че няма пукната пара. Явно преди да умре, е прехвърлил всичко, което е притежавал, на Мари Дьонарно, споделяла живота и тайните му цели трийсет и две години, или още от самото начало го е приписал на нея.
След кончината на своя господар чак до 1946 г. Мари продължава да живее на широка нога във вила Витания. Ала след Втората световна война новото правителство на Франция решава да смени парите: за да бъдат заловени хората, укриващи данъци, колаборационистите и черноборсаджиите, всеки е задължен да декларира произхода на парите си. Вместо да дава обяснения, Мари предпочита да остане бедна. Виждат я да гори в двора на вилата цели купчини стари банкноти.
Следващите седем години живее скромно с парите от вила Витания, която продава. Обещава на купувача Ноел Корбю, че преди да умре, ще му довери тайна, която ще го направи не само богат, но ще му даде и „власт“. Ала подобно на господаря си, на 29 януари 1953 г. и тя получава най-неочаквано удар, при който изгубва говор и се парализира. За огромно разочарование на Корбю издъхва след броени дни и отнася в гроба своята тайна.
Карта 2. Рен Льошато и околностите му.
Имало ли е скрити съкровища?
Горе-долу така звучи историята, публикувана през 60-те години на нашия век във Франция. Както и другите изследователи, и ние бяхме озадачени от някои неясноти в нея.
Първата е повече от очевидна. Откъде Сониер се е сдобил със своите пари? Как така най-неочаквано е станал баснословно богат? Дали обяснението не е съвсем банално? Или зад цялата история има нещо гнило? Бяхме толкова заинтригувани, че не устояхме и се заехме да проучим случая.
Най-напред се запознахме с предположенията на други хора, изучавали живота на Сониер. Мнозина смятат, че той наистина е намерил някакво съкровище, което ни се стори твърде вероятно, тъй като в историята на селото и околността често се споменава за скрито злато и скъпоценни камъни.
В праисторически времена например келтите, населявали района, са смятали землището на Рен Льошато за свещено място — тогава самото село се казва Реда, което идва от името на едно от тези племена. В римско време тук е разположен процъфтяващ град, прочут с рудниците и лековитите си извори. Римляните също смятат местността за свещена. Намерени са и останките на няколко езически храма.
През VI в. планинското селище наброява 30 хиляди жители. По едно време тук дори е северната столица на вестготите, тевтонско племе, поело от Централна Европа на запад, плячкосало Рим, разклатило устоите на Римската империя и създало в Пиренеите своя държава.
Следващите пет века тук е разположена столицата на могъщото графство Разес. Сетне, в началото на XIII в. от север идват рицари, тръгнали да унищожат с войската си катарите и албигойците в Лангедок и да заграбят богатата област. По време на кървавите сражения, съпровождали така наречения Албигойски кръстоносен поход, Рен Льошато попада във властта ту на едни, ту на други феодали. След сто двайсет и пет години, през 1360 г., жителите му са покосени от чума, а малко по-късно Рен Льошато е изравнен със земята от каталонски разбойници7.
7