— Вие така добре се справяте със слепотата си. — Почти в отчаяние той добави: — И сте толкова млада. Движите се грациозно, храните се самичка, обличате се спретнато. Вие ли ръководите това домакинство? — Мод кимна към него. — Или прислужницата върши всичко вместо вас?
Мод се намръщи, но по лицето на Сора премина ласкава усмивка.
— Не, лорд Питър. Мод е моята силна дясна ръка и моите очи, но аз съм самостоятелна. Майка ми ме научи да се грижа за себе си, за моите прислужници, за моето семейство, за моя дом.
— Как?
— Милорд?
— Как ви е научила на всичко това? И тя ли е била сляпа. Говорила ли е с някого, учила ли се е от някого? Откъде е знаела какво да прави? — Дрезгавият, напрегнат от собствената му мъка глас трепереше.
Смутена, Сора усети болката му, но не можа да разбере причината.
— Майка ми беше внимателна жена и ако някога се е безпокояла за мен, никога не е давала да се разбере. Аз вършех онова, което тя ми казваше, защото никога не съм допускала, че мога да си позволя да не го свърша. И ако понякога изпадах в отчаяние и се отказвах, то тя ме научи да се боря.
— Как може да се научи един сляп човек? С шамари, които той не може да види, за да се предпази от тях? — попита лорд Питър с глас, изпълнен с горчивина.
— Нямате предвид мен, сър, нали? Имате ли някой скъп за вас човек, който е изгубил зрението си?
— Скъп за мен. Да. Моят син, единственият ми наследник, силен и як мъж, какъвто не се е раждал на тази земя, който не може да ходи, без да се препъва и проклина, да пада и да се блъска. — Лорд Питър зарови лице в стиснатите си юмруци. — Той има нужда от помощ, миледи, а аз не мога да му помогна.
В стаята настана тишина. Чуваше се само пращенето на огъня в камината, докато смелият войн се бореше със своите вълнения. Сора сложи ръка на рамото му и когато той вдигна глава, му подаде чаша с ябълково вино, затоплено от огъня. Мод се усмихваше поощрително, когато Сора го подкани:
— Хайде, разкажете ми, лорд Питър.
— Откакто Стивън от Блоа предяви претенции за трона на кралица Матилда, неприятностите следват една след друга. — Той се почеса но рамото и продължи: — Двамата с Уилям балансираме по острието на меч, като се опитваме да спазваме дадените обети, да защитаваме имотите и честта си. Принудени сме вечно да потушаваме неподчинението на някой арендатор или да си трошим главите с някой барон, претендиращ за акри от нашата земя.
— Трябва ли вашият син да участва в тези безкрайни битки?
— Не, не. Матилда се оттегли в Руан4. Защо да воюва със Стивън, когато нейните барони й вършат такава добра работа, като съсипват Англия в тези безкрайни, малки войни? — попита той с глас, изпълнен с горчивина. — Тя стои оттатък Ламанша, наблюдава и чака. Нейното отмъщение наближава. Тя е отгледала син, който да се бие.
— Тя и по-рано се опита да завладее Англия — отбеляза Сора.
Лорд Питър възкликна изненадан:
— Нима следите големите безразсъдства на нашите суверени5?
Тя наведе глава, както подобава на една скромна девойка, но гласът й прозвуча твърдо.
— Притежавам земи, разположени на пътя на воюващите. С моя ограничен женски ум се опитвам да разбера онова, което мога, но тук сме на края на света. До нас достига твърде малко, и при това с две години закъснение.
Лорд Питър долови силния й интерес и обясни:
— Последния път Хенри беше само четиринайсетгодишен, но казват, че вече е станал зрял и силен предводител. Той причини много неприятности на Стивън от своите земи в Нормандия, а някои казват, че вече стъпил с войската си и на английския бряг. — Като я наблюдаваше внимателно, лорд Питър продължи: — Той е получил права на херцог след посвещаване в рицарство от краля на Шотландия. — За тези новини лорд Питър беше възнаграден с една сияйна усмивка, която озари лицето на девойката.
— Кралят на Шотландия е негов чичо, нали?
Като напомни за себе си, тя отново наведе глава и скръсти ръце, но лорд Питър вече не можеше да бъде измамен. Насреща си имаше проницателен, търсещ ум, който чезнеше, заобиколен от невежество. Той не беше човек, който щеше да допусне да се погуби такъв ум, а от покойната си съпруга знаеше опасностите, свързани с пренебрегването на това предимство на жената.
— Да, той е чичо на Хенри. Мисля, че Хенри е свързан с всеки голям властелин и крал в Европа. От майка си той е получил Нормандското херцогство. От баща си — провинциите на Мейн6 и Анджу7. Момчето е наследило толкова много земи, толкова много отговорности, и продължава да се бори за трона на Англия.
— Крал Стивън няма да отстъпи трона по волята на Хенри.