Също през януари 1958 г. посланик Спейт изпраща и годишния доклад за 1957 г.
1957 г. беше една незабележителна година в България и през нея нямаше никакви нови развития. Българското правителство и Комунистическата партия напълно запазиха репутацията си, че не отстъпват пред никого в своето лакейство пред Москва. Раздвижванията другаде в сателитния свят имаха едва забележимо отражение тук и нямаше никакво сериозно противопоставяне на партийното ръководство — несъмнено, отчасти защото режимът бе достатъчно благоразумен да продължи и дори разшири политиката си за възпиране на ропот с материални примамки.
(Илюстр. 3: Първа страница от годишния доклад за 1957 г., изпратен Ричард Спейт до външния министър Селуин-Лойд на 16.01.1958 г.)
Югов, Червенков и партийният секретар, Тодор Живков, продължават да доминират Българската комунистическа партия и техните позиции не изглеждат по никакъв начин засегнати от политическите промени в Москва. Югов и Тодор Живков бяха повикани незабавно в Москва след юлския преврат на Хрушчов1 и се завърнаха с подновен мандат. Няколко дни по-късно, несъмнено по инструкции на Хрушчов, те започнаха кампания за изкореняване на нездравите елементи в партията и Георги Чанков, първият заместник-председател на Министерския съвет и водещ стопански плановик, беше изключен от Централния комитет заедно с двама други по-маловажни членове, които се набиха на очи с нападки срещу Червенков през временното му засенчване предишния април. Тримата бяха заместени с поддръжници на Червенков и изглежда, че цялата операция, която не предизвика особен интерес в страната като цяло, е била планирана, за да се консолидира неговата лична позиция. Несъмнено Хрушчов е сметнал, че си струва да не се задълбава в неговото сталинистко минало, а да е сигурен, че държи България с твърда ръка, която не поставя под въпрос заповедите на Москва.
Ширеха се опасения, че юлските промени предвещават нова ера на репресии. По отношение на обществото като цяло тези опасения общо взето не се оправдаха, но през втората половина на годината бе възприета твърда линия срещу прояви на уклони сред писатели и журналисти. В началото на декември в София се проведе събрание на Съюза на българските писатели с цел да се накарат критично настроените да признават грешки, но тази маневра бе само отчасти успешна и годината завърши като няколко видни автори все още отказват да правят нещо повече от формално хвалене с половин уста на партийната линия.
В годишния си доклад за 1957 г. Ричард Спейт разглежда и българската външна политика.
Както по малките, така и по големите въпроси българската външна политика продължава да бъде диктувана от Съветския съюз и 4 пъти през годината български ръководители, включително министър-председателят, отидоха на поклонение в Москва, за да получат нарежданията си. Отношенията с останалата съветска орбита бяха забележими само с това, че обичайната размяна на културни, „парламентарни“ и технически делегации беше по-интензивна от обичайното. Продължи тенденцията за култивиране на афро-азиатските страни, като главният прицел беше Сирия. През цялата година седмичните полети на К.L.М. превозваха български техници и съветници, а връщаха сирийски студенти и курсисти. В Дамаск бе открито постоянно българско търговско представителство, но българските ресурси са твърде малки, за да може страната да разпространява мрежата си нашироко, и с възможното изключение на Египет, нейни интереси в други страни на Близкия изток практически съществуват само на хартия.
В отношенията с Югославия имаше известно подобрение, отбелязано с назначаването на по-малък българофоб за югославски посланик в София и отварянето на два нови гранични пропускателни пункта; но традиционните идеологически различия са все още достатъчно силни за някакво истинско сдобряване. Отношенията с Гърция също регистрираха леко подобрение и за първи път след войната през октомври беше отворен пътят за Солун, но само за ограничен търговски трафик. Вероятно отношенията с Турция бяха по-обтегнати, отколкото с всяка друга страна, особено към края на годината, когато напрежението между Сирия и Турция доведе до остри атаки в българската преса и дори до съсредоточаване на войски край турската граница, където бяха проведени необичайно мащабни маневри през есента.
В началото На януари 1958 г., посланикът изпраща и доклад за развития, засягащи журналисти.