От разговор днес с представител на ЮВВС в отдела за свръзка в Министерството на отбраната разбрах следното:
а) преди официалното българско изявление относно несполуката в Италия, българският военен аташе в Белград запитал югославяните дали знаят нещо за загубилия се български самолет;
б) ако самолетът на българските ВВС е летял на 11 000 метра височина, шансовете той да бъде засечен от радарите на ЮВВС са били минимални (това съвпада с известните ни характеристики на радара на ЮВВС);
в) ако самолетът се е опитал да прекоси Югославия на по-малка височина, той е щял да бъде забелязан визуално от армията, ЮВВС или полицията;
г) ракетните обекти в Италия са от очевиден интерес за българите. Албанските цели не са, тъй като българите вече знаят какво има там, „с изключение на броя китайци“.
Горната информация ми беше дадена до голяма степен без да питам, вероятно защото югославяните биха искали да научат дали има някакви признаци, че югославски обекти са били покрити на път за Италия.
На 24 януари вечерта в Лондон получават доклад от посолството в Рим за последните развития.
Интригата стана по-дебела. На 23 януари българският военен аташе даде пресконференция в Бари (където той напразно чака за разрешение да види самолета и пилота), на която той осмя както версията на пилота, че бил избягал от България, така и популярната версия, че това е друг случай Пауърс на въздушен шпионаж14. Той повтори предишното в изявление на неговата легация, че пилотът се е заблудил по време па тренировъчен полет. „Самолетите тип «Миг-17» — подчерта той — сега се използват само за тренировъчни полети. Съветският съюз вече има «Миг-21», а «Миг-23» е в стадий на разработване.“ По-нататък полковник Кънчев заяви, че не е имало нужда да се правят снимки от въздуха, за да се научи нещо за италианските военни инсталации. Вестниците, които той държал в ръката си, давали имената на частите и местата, където са разположени ракетите, дори и няколко карти.
На 26 януари от посолството в Рим отново докладват на Форин офис за българския „Миг“.
Вчера Министерството на отбраната издаде ново (и последно) комюнике, съобщаващо, че пилотът се е възстановил достатъчно, за да може да бъде разпитван от компетентните италиански власти, чиито досегашни резултати както от разпитите, така и от изучаването на самолета, подсилват теорията, че става дума за шпионски случай. На първо място, обясненията на пилота съдържат такива противоречия, че човек се съмнява в тяхната истинност, и на второ, преглеждането на самолета (който сега е в хангар) е разкрило, че на него има фотографско оборудване. Твърдо заключение, обаче, няма да има до приключването на разследването след няколко дни, а тогава, разбира се, ще трябва да се произнесат съдебните власти.
В папката на британското външно министерство за инцидента с българския „Миг“ има и меморандум на НАТО от 24 януари 1962 г.
В края на закритата сесия на Съвета на НАТО италианският представител, по молба на неговия гръцки колега, направи кратко изявление относно българския самолет. Той каза, че властите не са стигнали до категорично мнение относно мотивите за полета, и че продължават анализите на документите и оборудването на самолета. Междувременно той предложи три възможни интерпретации на инцидента:
а) дадената от пилота, а именно, че е търсил убежище по политически причини; тя се подкрепя от нежеланието му да влезе във връзка с българските власти в Италия;
б) лансираната от българските дипломати в Рим, че аварийното кацане се дължало на навигационна грешка и лошо време: фактически видимостта по време на инцидента е била добра и курсът на самолета (на около 5–10 метра над морското равнище) изглежда умишлено избран, за да се избегне засичане от радар;
в) възможността това да е шпионаж; това би могло да се установи само в резултат на провеждащото се в момента разследване; известна подкрепа за тази теория идва от наличието на борда на фотографски цеви.
На 2 февруари 1962 г. българският „Миг“ се обсъжда на заседание на Политическия комитет на НАТО в Париж, откъдето Форин офис получава доклад.
Италианският представител каза, че не би могъл да докладва по различните интерпретации на случая, тъй като той бил sub judice15, но някои от развитията на дипломатическия фронт може да представляват интерес. Неговото правителство връчило протестна нота в София за нарушаване на италианското въздушно пространство. Българският пълномощен министър в Рим отговорил на нотата, като отхвърлил италианския протест с твърдението, че неопитността на младия пилот го накарала да се опита да прелети над италианска територия. Българският отговор също съдържал обвинения, че италианците използвали инцидента, за да навредят на отношенията между двете страни. Италианските власти не дали писмен отговор, но устно информирали българския пълномощен министър, че някои български твърдения противоречат на данните от предварителното разследване на инцидента от цивилните власти.