В последната част на своя прощален доклад от София посланик Линкън разглежда отношенията между Лондон и София и прави предложения за бъдещата британска политика спрямо България.
Англо-българските отношения преминаха през различни превратности, откакто пристигнах в София през август 1960 г. Когато Югов беше премиер, а Луканов ръководеше външно министерство, отношенията неведнъж бяха смущавани от създаваните от българите скандали. Отношенията паднаха на най-ниско ниво през лятото на 1962 г., когато моят военен аташе беше експулсиран от София. Тези две години бяха време на изпитание и неприятности за моя персонал и за мен. След правителствените промени в края на 1962 г. нашите отношения се разшириха и изглеждат по-гладки. Днес вероятно те са по-добри, отколкото по всяко време след войната. Българските резултати на британския пазар остават незадоволителни, но търговия има и се забелязва увеличение на посещенията на британски бизнесмени. През юни шест британски депутати посетиха България под егидата на интер-парламентарния съюз и въпреки че нито един министър не можа да посети България по мое време, не бих могъл повече да се оплаквам, както сторих в годишния си доклад за 1961 г., че рядко виждаме видни британци тук. Политическата пропаст между нас продължава да зее. Никоя лъжа за условията и общественото мнение в нашата страна не е прекалено абсурдна, че да не може да се появи в българската преса, и нашата политика и нашите цели постоянно биват изопачавани и хулени.
Какви са нашите интереси в България и с какви средства разполагаме за тяхното прокарване? Когато преди три години си зададох тези въпроси, струваше ми се, че не можем да не се интересуваме от намеренията и действията на една страна, която има общи граници с двама наши съюзници, срещу които тя има традиционна враждебност. Продължавам да мисля, че това е постоянен интерес, макар и негативен, и мисля, че една от главните задачи на британската мисия е да отделя неотслабващо внимание на този въпрос. Също толкова важна, и по мое мнение по-позитивна задача, е да се наблюдава, стимулира и поддържа по всички възможни за демократичните сили начини, интересът на българите към Запада и мъждукащия дух на независимост и национална гордост, който го подклажда.
Правителството на Нейно Величество следва от известно време дългосрочна търговска и културна политика спрямо съветските сателити. Убеден съм, че това е правилната политика за нас в тази страна, и че ние трябва да я запазим и да не пропускаме случай за инжектиране на повече същина в нея. Няма изведнъж да съборим режима чрез тези средства, но по-широко познание за алтернативния западен начин на живот и управление не може да не убеди българското общество в кухотата и откъснатостта на тяхната сегашна система. Трябва да бъдем търпеливи, изобретателни и упорити в преследването на своите цели: и когато те се държат лошо, ние трябва да ги конфронтираме твърдо с тяхната отговорност за собствените им действия. Винаги е добра тактика да подчертаваме, че в нашите очи българите са интересни, защото са българи, а не защото са клиенти или малки братя на Русия.
Последният доклад на Антъни Линкън от София завършва с едно почти лирично отклонение.
„Quel triste pays“ — казал младият Фердинанд на редактора на Pall Mall Gazette, — „et moi j’en suis le Prince“16. Съвременните български управници естествено провъзгласяват, че България е една много щастлива страна. За мен няма нищо тъжно извън градовете, независимо дали земята е покрита с пролетни цветя, сняг или лед, но признавам, че улиците на София, гледани в зимна нощ, изглеждат сякаш дошли направо от филм serie noir.
Съгласен съм, обаче, че общо погледнато българите са меланхоличен народ. Провидението не е пожелало те да са благородна раса: и това, което за мнозина бяха черни дни по време и след революцията, не разведриха мрачната им умствена нагласа. Общите български добродетели са упоритост, издръжливост, волята да се живее за по-добри дни, привързаност към децата и гостоприемство към чужденците. Но след колективизацията на земята, работливостта, с изключение на частните парцели, не може повече да бъде причислявана към добродетелите. По-добре е, обаче, да не говоря с увереност за обикновения българин, тъй като властите отделиха много време и усилия за възпрепятстване на всякакви контакти между него и хората като мен.