Холгер вдишва през носа и след това произнася, сякаш рецитира наизуст:
— Съществува най-голяма вероятност да има петна от кръв по чантата. Отрязах едно парченце и го пратих директно в Държавната криминална лаборатория… Малко грим, две различни червила, изхабен черен молив за очи, розова пластмасова шнола, фиби, портмоне с череп, малко пари, нейна снимка, нещо като инструмент за колоездачи, шишенце с лекарства без етикет… То също е изпратено в лабораторията… Блистер стезолид, две химикалки… и скрит в подплатата на чантата намерих нож за хранене, който бе наточен като нож за суши.
— Ала нищо написано, никакви имена, никакви адреси?
— Не, това беше всичко…
Юна чува стъпките на Диса по дървения под зад себе си, ала остава неподвижен. Усеща топлината от тялото ѝ, потръпва и в следващата секунда усеща меките ѝ устни по врата си, а ръцете ѝ обгръщат тялото му.
Когато Диса е под душа, Юна сяда на кухненската маса и набира номера на Сулвейг Сундстрьом, която отговаря за момичетата от „Биргитагорден“.
Тя може би знае какви лекарства е вземала Вики.
Прозвучават осем сигнала, след това се чува изщракване и един глас казва съвсем близо:
— Каролин… която вдигна един грозен телефон, който лежеше на фотьойла.
— Там ли е Сулвейг?
— Не, не знам къде е точно сега — може ли да ѝ предам нещо?
Каролин е по-голямото момиче, една глава по-високо от Тула.
Имаше стари рани от убождания в свивките на лактите, но изглеждаше разумна, интелигентна и целенасочена в опита си да се промени.
— Всичко наред ли е при вас? — пита той.
— Ти си инспекторът, нали?
— Да.
Става тихо, после Каролин пита предпазливо:
— Истина ли е, че Вики е мъртва?
— Уви, опасяваме се, че е така — отговаря Юна.
— Много е странно — казва Каролин.
— Знаеш ли какви лекарства е вземала?
— Вики ли?
— Да.
— Беше невероятно слаба и красива, за да взема зипрекса.
— Това е антидепресант, нали?
— Даваха ми го преди, но сега вземам само имован, за да мога да спя — казва момичето. — Цяло щастие е да не ти се налага да вземаш зипрекса.
— Много странични ефекти ли има?
— Колкото щеш, но за мен… аз качих десет килограма.
— Кара ли те да се чувстваш уморена? — пита Юна и пред очите му изникват чаршафите, в които бе спала Вики.
— Отначало е точно обратното… Трябваше само да започна да смуча хапчето и ме хващаха всички дяволи… Побиват те тръпки, човек се ядосва от всичко и крещи… Веднъж метнах телефона си в стената и смъкнах пердетата… но след малко ефектът му става противоположен, все едно са те завили с топъл юрган… Успокояваш се и искаш просто да спиш.
— Знаеш ли дали Вики е вземала други лекарства?
— И тя прави като повечето от нас и трупа всичко, което им върши работа… Стезолид, лирика, кетоган…
Отзад прозвучава глас и Юна разбира, че в стаята е влязла медицинската сестра и е видяла Каролин да държи телефона до ухото си.
— Мисля да напиша оплакване за кражба — казва жената.
— Звънна се и вдигнах — отвръща Каролин. — Един инспектор от полицията те търси… Заподозряна си за убийството на Миранда Ериксдотер.
— Без глупости — изсъсква жената, взема телефона и се прокашля, преди да отговори: — Сулвейг Сундстрьом.
— Казвам се Юна Лина, инспектор съм от Националната полиция и разследвам…
Жената прекъсва разговора, без да каже нито дума. Юна не си прави труда да позвъни повторно, тъй като вече е получил отговор на въпросите си.
77
Бял опел спира под плоския покрив на бензиностанцията на „Статойл“ и една жена със светлосиня плетена блуза излиза, обръща се към банкомата и започва да рови в дамската си чанта.
Ари Метилайнен сваля поглед от жената и слага две дебели, изпечени на скара наденички върху картофеното пюре с тексаска гарнитура и печен лук. Хвърля поглед към дебелия мотоциклетист, който чака храната, и механично обяснява, че кафето и кока-колата се вземат от автомата.
Циповете на рокера простъргват по стъкления тезгях, когато се навежда, за да си вземе храната.
— Danke19 — казва и тръгва към кафе автомата.
Ари леко усилва звука на радиото и вижда, че жената в светлосинята блуза се е отдалечила от помпата, която пълни резервоара на нейния опел с бензин.
Ари се заслушва, когато четящият новините докладва за развитието на скорошния случай на отвличане:
— Издирването на Вики Бенет и Данте Абрахамсон бе прекратено. Полицията на „Вестернорланд“ не дава информация, ала източници са потвърдили опасението, че издирваните лица са загинали още миналата събота сутринта. Полицията е критикувана за това, че е обявила национално издирване. Националното радио се опита да се свърже с началника на Националната полиция Карлос Елиасон за коментар…