— Сега ще се прехвърлим към втората половина на трийсетте години. Нацистите държат властта в Германия, гоненията на евреите се ожесточават. През 1928-а в Египет е основана групировката „Мюсюлмански братя“. През трийсетте групировката получава силна подкрепа да поеме непримирим, агресивен курс срещу британци и евреи. Избухват десетки кръвопролитни сблъсъци между националистки и военни ислямски организации — групировката далеч не е единствената такава — от една страна, и британците и ционистите, от друга, които смятат, че по право Палестина се полага на евреите, защото им е отредена от Бог. — Той направи кратка пауза. — Имай предвид, че ти предавам разигралите се събития в най-общи щрихи. Конфликтът е далеч по-сложен. Намесени са куп различни групировки, преплетени са много интереси.
Сине кимна нетърпеливо.
— Предвид на вековната вражда между араби и евреи, не е изненадващо, че членовете на групировките, подкрепящи решаването на проблема чрез военни действия, наблюдавали с интерес и възхищение как Хитлер и нацистите се отнасяли към евреите. След избухването на Втората световна война Близкият изток бил сред стратегически най-важните бойни полета и немците съзрели сериозни предимства в евентуална коалиция с хора, сражаващи се срещу британското господство в региона. И между различните разклонения на военните ислямски организации и нацистите възникнали топли отношения…
— Може ли да те попитам нещо? — прекъсна го Сине.
— Какво?
— Мислех, че нацистите гледат на представителите на другите раси, включително на арабите, като на по-нисши същества.
— Съвсем правилно. Естествено, представлявало проблем, че първоначално Хитлер ни най-малко не възприемал арабите като равностойни на немците и на другите представители на „арийското племе“, ако използваме нацистката фразеология. В „Моята борба“ има отявлено антиарабски откъси, в които Хитлер нарича арабите „коалиция, състояща се само от сакати“ и „принадлежащи към низките раси“25. Но след като опрели до помощта на съюзници от Близкия изток, нацистите започнали постепенно да смекчават антимюсюлманската си риторика. — Той пак се прокашля. — Извинявай. Малко съм настинал…
— Не се извинявай — отвърна Сине и добави наум: „Просто карай нататък.“
— От немска страна един човек работел особено ревностно, та ислямистите и нацистите да встъпят в общ фронт срещу британците и евреите. Става дума за Ервин Етел, бригаден генерал в СС, нацистки дипломат и за кратко посланик на Третия Райх в Техеран. От арабска страна Мухаммад Амин ал Хусайни, главен мюфтия на Йерусалим, бил пламенен поклонник на нацизма и на Адолф Хитлер, когото възприемал като един от последователите на пророка Мухаммад. Ал Хусайни приветствал ескалацията на геноцида над евреите и не криел огромното си желание антисемитските погроми да се разпространят и в Близкия изток. Британците го преследвали ожесточено, но през 1941 година успял да избяга в Берлин. Живял там до края на войната. Етел бил основният човек от националсоциалистическата партия, с когото контактувал. Ал-Хусайни се срещнал няколко пъти с Хитлер. Мюфтията починал през 1974 година в Бейрут.
На задната седалка настъпи мълчание.
— И? — попита Сине.
— Чувала ли си за бригадата „Етел-Ал-Хусайни“? — попита мъжът и преди Сине да успее да си отвори устата, си отговори сам: — Силно се съмнявам. Общо взето никой не е чувал за нея — поне в датската полиция.
— Прав си. Наименованието ми е напълно непознато. Какво представлява тази бригада „Етел-Ал…“ Как го каза?
— Бригадата „Етел-Ал-Хусайни“. Съкратено БЕХ. Нова терористична организация, създадена от датски и шведски войници, сражавали се под знамената на ИД, и неонацисти с болезнено изострена историческа злопаметност, напуснали Северното движение за съпротива. Организацията, естествено, е наречена на есесовеца Ервин Етел и на главния мюфтия на Йерусалим Мухаммад Амин ал-Хусайни.
— Неонацисти и ислямисти? — скептично възкликна Сине. — Е, тук вече прекали. Звучи абсурдно. Неонацистите мразят мюсюлманите… всъщност двете общности се ненавиждат от дън душа…
— Мисли каквото искаш — студено отвърна мъжът. — Казвам ти самата истина.
Сега дойде ред Сине да се умълчи. Опитваше се да асимилира чутото. Но то беше прекалено абсурдно, та да го повярва.
— Разкажи ми още за… за… как беше… БЕХ.
— Една арабска поговорка гласи „Врагът на моя враг е най-добрият ми приятел.“ Именно това мото е фундаментът, върху който е изградена изначално идеята за Бригадата: неонацистите и ислямистите имат общ враг и изобщо много допирни точки — всъщност много повече от нещата, които ги разделят. И едните, и другите са яростни противници на парламентаризма, на демокрацията, на човешките права, на секуларизма и — не на последно място — на евреите. Ненавиждат западните демокрации, особено САЩ и Израел, но също Великобритания и Франция. И Дания, доколкото тя попада във фокуса на вниманието им. Вярно, неонацистите се борят за расова чистота, остро клеймят смесването на расите и така нататък. А целта на ислямистите е техният халифат да властва над целия свят. Но от друга страна… както току-що ти обясних, Хитлер не е изпитал затруднения по стратегически подбуди да смекчи расистките си възгледи, за да се съюзи с Близкия изток. И днес малко по-умните неонацисти следват неговия пример.
25
„Моята борба“, Хитлер Адолф, превод Петър Калъпчиев, издателство „Жар птица“, София, 2001 г. — Бел.прев.