— Другите ще дойдат всеки момент. Трябва да съставим план за действие. Тримата звънари ще пристигнат в седем и половина — каза тя.
— И главният секретар на общината обеща да се яви… между седем и половина и осем. Дано звънарите ни осветлят приблизително къде се намират похитителите.
Тримата от „Вътрешна сигурност“ и Трулс Микелсен пристигнаха заедно в седем без две-три минути. Виктор погледна първо Сине, после Юнкер.
— Какво се е случило? — попита.
— Седнете — подкани ги Юнкер.
Мъжете насядаха около кръглата заседателна маса. Юнкер взе лаптопа си, сложи го върху масата и го обърна така, че и петимата да виждат екрана.
— Какво, по дяволите… Кой е това? — попита Трулс Микелсен.
— Кристофер. Стажантът, който работи в тукашния участък заедно с мен и с Набиха.
— Това означава ли…
— Да, отвлекли са го.
— И как, за бога?
— Не знам — сви рамене Юнкер.
Виктор се покашля.
— Поставиха ли някакви искания?
— Не. Засега само изпратиха тази снимка.
Помълчаха.
— Какво променя това? — попита Трулс Микелсен.
Юнкер повторно сви рамене.
— На практика нищо. Поне засега. Налага се да локализираме терористите. Ако обаче организираме мащабна акция със спецчасти, има голям риск да изгубим Кристофер, а не бива да го допускаме.
— Но с каква цел вземат заложник? Защо просто не са го убили, щом целта им е да изтребят възможно повече от нас и после самите те да загинат в битката? — недоумяваше Виктор.
— Трудно ми е да ти отговоря — призна Юнкер. — Прилича на демонстрация на сила. Или пък стратегията им не включва да загинат в битка с нас. Навярно не е зле да се подготвим психически, че борбата с бригадата „Етел-Ал-Хусайни“ — а впрочем и с други подобни терористични групировки — ще се превърне в по-класическа форма на партизанска война, отколкото бяхме свикнали да водим с ИД и тяхната глутница кандидати за самоубийство. Нещо от рода на войната срещу „Червените бригади“31 и бандата „Бадер-Майнхоф“32 през седемдесетте. — Юнкер вдигна глава. — А може би чисто и просто сме ги подценили — изморено установи той и се обърна към тримата от „Вътрешна сигурност“. — Допускате ли да са хакнали компютрите ни? Или компютър във вашата служба? И това да е причината да са толкова добре осведомени за нас?
Виктор сви рамене.
— В такъв случай са големи факири. Но, разбира се, не е изключено. Щом хакери успяха да проникнат в системата на Пентагона, значи, в този бранш всичко е възможно. Трябва да поискаме от „Киберпрестъпност“ да потърсят следи от зловредно проникване в компютрите ни.
Виктор извади от чантата си черен класьор с гриф „Служебна тайна“ и „Поверително“.
— Май е време да разберете какво знаем за Симон Спрангструп — каза той.
Нима вече не знаем достатъчно? — помисли си с раздразнение Сине. — Не знаем ли, че Спрангструп, неговият съучастник в атентата и цялата им шайка са безскрупулни, агресивни психопати, отнели живота на 21 човека, 19 от които напълно невинни? А сега взеха за заложник млад полицейски стажант и ако в максимално кратък срок не ги открием и обезвредим, сто на сто няма да се поколебаят да убият и него. Е, какво повече ни е нужно да знаем за Симон Спрангструп?
Сине си пое дълбоко дъх, но си замълча.
— От завърнал се в Дания боец в Сирия разбрахме, че в даден момент от престоя си там Симон Спрангструп напуснал Рака… както знаете, столицата на халифата. Според нашия източник сред датските бойци в Сирия плъзнали слухове, че Спрангструп бил един от избраните. Бойците, пристигащи в Сирия, за да се сражават на страната на ИД, задължително попълват въпросник от 23 точки, сред които какво предпочитат да бъдат: бойци, агенти или атентатори самоубийци.
Виктор запрелиства папката и спря, когато отгърна лист, украсен с черния флаг на ИД и бял текст на арабски, който провъзгласява, че „Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е пратеник на Аллах“.
— Ето копие от въпросника, попълнен от Спрангструп. Както вероятно си спомняте, дезертьор от ИД донесе документация, отмъкната при бягството му. Оттам разполагаме със сведения за Спрангструп. Отбелязал е с отметка, че иска да е боец, и известно време е бил полицай северно от Рака. Тоест, част от местната религиозна полиция. Нарича се хисба33. Бди дали жените ходят достатъчно добре забулени, дали брадите на мъжете са с подходяща дължина, дали пушат и слушат музика. Длъжността на Спрангструп му позволявала и да налага наказания според шариата. Хване ли някого, да речем, да флиртува, го затварял в клетка на улицата. Знаем още, че Спрангструп е отсичал ръцете на арестувани за кражба и е убивал продавачи на дрога, прелюбодейци и хора, съхраняващи оръжие в домовете си… — Виктор вдигна глава. — После неочаквано е изчезнал вдън земя.
31
„Червените бригади“ — крайнолява италианска терористична организация, отговорна за множество насилствени актове, обири и похищения в страната. През 1978 г. нейни членове отвличат министър-председателя на страната и лидер на Християндемократическата партия Алдо Моро и след 55 дни в плен го убиват. — Бел.прев.
32
Бандата „Бадер-Майнхоф“, впоследствие преименувана на „Фракция Червена армия“, е ляворадикална немска терористична организация, действала на територията на ФРГ и Западен Берлин през периода 1968-1998 г. Групировката воюва срещу американския империализъм и агресията във Виетнам и е отговорна за 34 убийства, поредица от банкови обири, взривове в обществени учреждения и военни обекти на САЩ в Германия и покушения над високопоставени лица и крупни корпорации. — Бел.прев.
33
Хисба — в по-тесен смисъл — контрол за съблюдаване на нормите на шариата съгласно повелите на съвестта или на дълга; в по-широк — контрол върху нравите на общността, но в последно време се насочва главно към контрол на строгите религиозни норми. — Бел.прев.