Тя се изправи.
— До момента никой не е поел официално отговорност за експлозията, затова все още не е ясно дали е било терористичен акт, или бандитска разправа. Но и в двата случая с особено внимание наблюдаваме „Ньоребру“, „Мьолнерпаркен“, „Тингбиер“, „Веребрупаркен“ и други традиционни свърталища на улични банди. Преглеждаме видеозаписите от камерите в районите, а това ще отнеме доста време. Привикахме на разпит член на „Бротас“. Преди пет дни камерите го заснели как домъква в дома си две тежки торби с логото на строителен хипермаркет. Трябваше да проверим дали не са били пълни с ацетон и перхидрол. Не, оказа се. Основният проблем е, че не знаем що за хора издирваме, но най-напред решихме да се съсредоточим върху лица, засечени да извършват нещо подозрително. Привикахме на разпит няколко водещи фигури от бандитските среди плюс арестуваните онзи ден, но не успяхме да изкопчим нищо. Дори не ни псуват, както обикновено. Думичка не обелват. Колкото до десните екстремисти… — тя кимна към Виктор Стенсен — … за момента Агенция „Вътрешна сигурност“ работи по тази следа. Но май и там няма съществен напредък, или греша?
— Съвсем права си — обади се офицерът за свръзка. — С пълна пара прослушваме записи, направени със специални разузнавателни средства, за да проверим дали в подземния свят е налице някакво разместване на пластовете. Но както знаете, такива неща не стават бързо. През следващите часове ще се свържем със СЕПО7, за да поискаме от тях информация за евентуална подозрителна активност сред крайнодесните организации. Имам предвид, извън обичайните подозрителни събития в тези среди. Та така… дерзаем.
— Благодаря — кимна Ерик Мерлин.
Сине се изправи. Началникът я изгледа въпросително.
— Някой говорил ли е с колегите, отговорни за охраната на Градския съд непосредствено преди експлозията?
— Част от тях пострадаха, двама-трима са с тежки наранявания. Цяло чудо е, че нито един не загина. Защо питаш? — поинтересува се Ерик Мерлин.
— Възможно е някой да е видял нещо важно. Все пак бомбата е била заложена само на двайсет метра от постовете им. Вярно, през цялото време са стояли гърбом към площада, но, кой знае, не е изключено някой от тях да има очи и на тила си.
Началникът се вторачи в нея. Личеше, че ироничната й забележка го ядоса. Но преди да каже каквото и да било, друг взе думата и подхвана с плътен, мелодичен и спокоен глас:
— Не е ли по-добре да се съсредоточим върху нашата работа, вместо да топим способни колеги?
Сине се обърна към Трулс Микелсен.
— Никого не топя. Само обяснявам защо деветнайсет души, сред които и деца, са изгубили живота си. Защото една пасмина… — Пое си дълбоко дъх и се поправи: — Защото неколцина наши колеги не са си свършили работата. И това е безспорно установен факт — довърши тя и седна.
— Приключваме — обяви Ерик Мерлин. — Следващата оперативка ще бъде по някое време следобед.
Тръгна към вратата. Пътьом улови погледа на Сине и отметна глава. Тя вдиша дълбоко и го последва.
Влязоха в кабинета му.
— Какво, по дяволите, те прихвана? — попита ядосан Мерлин.
— Нищо — сви рамене Сине. — Просто… ако си гледал видеозаписа…
— Гледах го.
— Ами в такъв случай положително си… Дявол да го вземе, те дремят, докато онзи залага бомба кажи-речи до гъза им.
7
СЕПО, на швед. SAPO — съкратено от Säkerhetspolisen — самостоятелно звено в шведската полиция, чиято дейност включва контраразузнаване, борба с шпионажа, противодействие на тероризма и защита на националната сигурност. — Бел.прев.