Виктор и Сине не бяха пряко ангажирани с разузнавателните дейности, но и двамата искаха да видят къде живее съпругата на Спрангструп. Сине познаваше добре квартала. Една от най-добрите й приятелки живееше на няколко преки оттук. А наблизо, на улица „Ягтвай“ 69, някога се намираше Младежкият дом, разрушен през 2007 година17. През 2007 година Сине бе участвала в разчистването на отломките.
Сградите в района представляваха смесица от архитектурни образци: от сравнително добре поддържани многоетажни жилищни кооперации на повече от век до лишени от всякакво въображение панелни жилищни блокове, безвкусно облицовани с тънък пласт червени тухли. Бяха издигнати през седемдесетте и осемдесетте по време на мащабната реконструкция на район „Ньоребру“, която се изразяваше в повсеместно събаряне на стари сгради и строеж на нови. Предимно семейства на мигранти и бежанци обитаваха тези блокове. Доста загрижени родители също бяха обезпечили богаташките си отрочета с жилища в квартала, ако се съдеше по броя на паркираните в района волвота и аудита, бълващи разглезени студенти, върнали се в бетонния град след коледната ваканция при мама и тате.
Съпругата на Симон Спрангструп живееше на третия етаж в блок срещу детска площадка. След като Спрангструп замина за Сирия и полицията подхвана опити да изкопчи информация от съпругата му, Сине ходи в апартамента няколко пъти — и сама, и с Юнкер. Върху фасадата, помнеше, бе монтирана охранителна камера. Домоуправителят предостави на Сине записите от последните трийсет дни. В момента Дина ги преглеждаше в Главното управление.
Някакъв мъж почука по страничния прозорец, на десет сантиметра от ухото на Сине. Тя подскочи от уплаха, натисна един бутон и прозорецът се смъкна. Мъжът, с впечатляващо дълга рижаворуса брада, носеше грубо яке на червени и зелени карета и черен калпак с наушници — същински канадски дървар, току-що слязъл от грамаден бор.
— Ако обичате, изгасете двигателя. От десет минути работи на празен ход, а това е забранено — усмихна се той.
Сине замалко да избухне. Овладя се. Първо, човекът се държеше учтиво. Второ, беше прав. И трето, нямаха полза да привличат внимание върху себе си.
— Извинете. Веднага ще го изгася — откликна тя.
Хипстърът благодари с вдигнат палец и се върна на детската площадка, където го чакаше момченце с топка.
Два от прозорците на поставения под наблюдение апартамент гледаха към улицата. На первазите имаше орхидеи, установи Сине, когато преди половин час мина покрай сградата, след като купи кафе от централната улица в „Ньоребру“. Сега падаше здрач и през спуснатите пердета на прозорците се процеждаше студена, остра светлина. За разлика от повечето политици и „експерти“ всезнайковци, които нонстоп врякат как, видите ли, интеграцията се намирала в пълен застой, Сине беше влизала в много домове на мигранти от арабски и северноафрикански произход и лично се бе убедила, че западните навици и манталитет набират все по-широка популярност — бавно, но сигурно и най-вече, разбира се, сред младите хора. В едно отношение обаче интеграцията не бе мръднала и на йота. Имигрантите не възприемаха датския модел да покриваш светлинните източници с абажури, които поглъщат половината от светлината. В домовете на повечето семейства второ поколение мигранти беше дълбоко вкоренено мнението, че целта на осветлението е да виждаш, а не да ти доставя естетическа наслада. А за да е добре осветено едно помещение, са необходими или луминесцентни лампи, или светодиодни крушки.
Мобилният на Виктор избипка. Той го взе от поставката и зачете пристигналия имейл.
— Амира е на двайсет и четири, малкият скоро ще навърши пет. Непосредствено след раждането му Симон Спрангструп заминал за Сирия. Амира била на осемнайсет, когато се оженили по мюсюлмански обичай. През 1994 майка й пристигнала в Дания с две малки деца. Била бременна с Амира. Амира изкарала… я виж ти… отлична оценка на матурата. Умно момиче. За кратко посещавала училище за медицински сестри, но се отказала. Явно й е идвало нанагорно, сама с малко дете. В момента се е записала в училището за социални и здравни асистенти на улица „Скелбек“. Но това ти го знаеш отпреди, нали?
17
Младежкият дом (1982-2007) — знакова сграда в Копенхаген, където се събират предимно представители на радикални младежки движения и на столичния ъндърграунд. През 2000 г. общината я продава на църковна организация и оттогава сградата се превръща в постоянна арена на сблъсъци между органите на реда и бунтарски настроени младежи, които отказват да я освободят. След ожесточен сблъсък с полицията, завършил с арестуването на 714 демонстранти, Младежкият дом е съборен. — Бел.прев.