— Здрасти.
— Здрасти.
— И весел празник. Къде си?
— У съседите. Всъщност… точно в момента съм в нашата кухня.
— Много поздрави на Карл и Хенриете.
Юнкер се опита да отгатне настроението й. Обикновено Шарлоте никога не успяваше да го скрие от съпруга си. Открай време Юнкер умееше да разгадава емоционалното й състояние за частица от секундата. Ядосана. Радостна. Кисела. Този път обаче в гласа й долови нова, досега нечувана нотка. Гладка, обезпокоителна острота.
— Как…
— Трябва да поговорим — прекъсна го тя.
— Добреее…
— Ще дойдеш ли в Копенхаген?
— Ами… ъъъ… не виждам как бих могъл. Точно в момента съм просто… така де, разследваме две убийства. И умишлен палеж с цел убийство. Затова…
— Аз ще дойда в Сенсте. Защото се налага да…
Юнкер чу как хладната й фасада се пропуква, как тъгата и разочарованието вземат надмощие и това по странен начин го успокои, защото познаваше именно тази Шарлоте. След последния им разговор обаче с нея се бе случил обрат. Бе преминала в нов етап и това го плашеше.
— Шарлоте, непременно ще говорим. Но точно в този момент не е добра идея да идваш тук. Дай ми малко време…
— Не съм сигурна с колко време разполагаме.
— Какво искаш да кажеш?
По гласа й долавяше, че тя се бори със сълзите.
— Не знам. Не знам, Мартин.
— Ще ти звънна, обещавам. Съвсем скоро. И ще намерим решение. Става ли?
Тя въздъхна.
— Става.
Пукот на бомбички и ракети предизвестяваше настъпването на Новата година.
„Мамка му — помисли си Юнкер. — Мамка му, мамка му, мамка му.“
Двайсет и девета глава
Посрещнаха Новата година в отлично настроение.
Съседите Йохане и Хенрик, десетина години по-млади от Нилс и Сине, имаха две момченца — съответно на четири и на година и половина. Хенрик, управител на строителен хипермаркет във Вестегнен, говореше или за промоции на прободни триони и вакуумно импрегнирани дъски, или за футболния гранд „Манчестър Юнайтед“, чийто запален фен беше. За Йохане, медицинска сестра в старчески дом, с пълна сила важеше формулировката what you see is what you get22. В този случай рафтовете не предлагат кой знае колко богат асортимент, често си мислеше Сине. Но все пак харесваше Йохане. И Хенрик, разбира се. С тях се общуваше лесно. С времето това започваше да дотяга, но в момента напълно я устройваше да стои в кухнята с изключен ум, да разбива сос беарнез и да си бъбри с Йохане колко секси задник има Брад Пит и коя е най-добрата рецепта за телешко филе „Миньон“. Междувременно в хола Хенрик и Нилс шумно поливаха катастрофалния сезон на „Юнайтед“ като цяло и крещящото бездарие на треньора им в частност, с обилни количества безбожно скъпо вино „Амароне“, чийто алкохолен процент се доближава до този на портвайна.
На децата разрешиха да стоят будни, докато издържат. Наливаха се с кока-кола и безалкохолно шампанско и на воля се тъпчеха с чипс, бонбони и други храни, пълни с емулгатори и консерванти, а Ане се понацупи, задето не я пуснаха на купон в дома на нейна по-голяма приятелка от училище, но бързо й мина. Двамата мъже излязоха заедно с децата няколко пъти в хапещия студ навън да пускат фойерверки, а жените седяха в хола, пиеха джин с тоник, танцуваха и припяваха с цяло гърло на „Wake Me Up Before You Go-Go“ и други ретро хитове от осемдесетте и деветдесетте.
Сине улучи точно колко да си пийне, та цяла вечер да се носи по гребена на несекваща розова вълна. Обзе я топлина, каквато от цяла вечност не бе изпитвала в тялото си. Всички дружно се качиха върху дивана и точно в полунощ скочиха на пода, както по традиция се посреща Новата година в Дания, прегърнаха се, пиха наздравица и пяха „Божа годино, добре си дошла“. Нилс обхвана с длани главата на Сине, целуна я продължително по устните и й прошепна с какво нетърпение чака гостите да си тръгнат, та да я подхване в леглото и тя да се разкрещи от удоволствие. Сине кимна и му се усмихна. Знаеше, че нищо подобно няма да се случи — не защото тя ще се държи студено и ще го отблъсне, а защото виждаше по очите му колко е пиян; щеше да заспи още щом се отпусне върху матрака.
Хапнаха лучена супа. В два и половина след полунощ Йохане и Хенрик благодариха за прекрасната вечер и си тръгнаха с децата, качени на конче. Ласе вече спеше на дивана. Сине вдигна сина си на ръце и го отнесе в леглото му. Колко тежък е станал, помисли си и й домъчня. Съвсем скоро вече няма да може да го носи на ръце. И тази глава от живота й ще приключи безвъзвратно.
22