Докато се отдалечавахме, големият нос и пръстите на шофьора се показаха иззад облегалката като на някакъв френски клоун. Установи, че сме живи. Потупа ме по рамото и каза:
— Щастлив съм, мосю — след което припадна.
Аз бях още по-щастлив, защото най-после бях натаковат такованите таковачи, дето ме преследваха. Оказаха се неподготвени в една приливна вълна от гадни парижки коли. Аз се намирах на върха на тази вълна и пълзящото ми такси премина весело край Ахуд главореза и неговите приятели. Сега нямаше как да ме проследят. Оставих ги — а надявам се и мистър Мърфи — зад себе си.
На рецепцията имаше съобщение за о.з. полковник X. Снърд от САЩ. Разрязах плика. В него имаше картичка от клуба с неугледно написано известие на английски: „Ела отсреща, Дик, хуй такъв.“
Единственото „отсреща“, за което се досещах, беше кафе „Августин“. И точно там отидох. Отсреща.
Мосю Анри работеше зад бара. Поздрави ме топло, но б-а-в-н-о, след което ме упъти към тясното стълбище зад кухнята, което водеше към апартамента на семейство Леклерк на първия етаж.
Докато се изкачвах по скърцащите стълби, го чух да известява за идването ми по разговорната система. Мадам Колет ме посрещна с чаша от гравиран кристал, вероятно с джин „Бомбай сапфир“ с лед.
— Добре дошъл, пти Ришар — каза, усмихната като майка еврейка на дипломирането на единствения си син в медицинския университет. — Очакваме те.
А, множествено число? Получих по една целувка по бузите, върнах жеста, стиснах кристала в лапа и я последвах в салона, както казват на холовете във Франция. Ави Бен Гал, със скръстени крака, седеше удобно в прекалено натъпкания диван, а на коляното си балансираше чашка кафе. До него, със смачкана от пътуването рижава коса, с големи уши, щръкнали като дръжки на кана, със заскрежена бутилка „Хайнекен“ в грозния си юмрук, седеше бившият морски пехотинец, когото наричам Стиви Уондър, въпреки че истинското му име не наподобява това по никакъв начин.
Уондър остави бирата на пода и се изправи в големите си обувки.
— Бон соар, монпосран Дик, хуй такъв — поздрави, доказвайки още веднъж, че езиците не са силната му страна за разлика от страхотното му чувство за време.
— Да ти го начукам, негоден куродъх педал такъв — отговорих, като го стиснах в мечешка прегръдка с пълна сила. Мога да ви кажа искрено, нежни читатели, че навярно никога не съм се чувствал толкова щастлив да видя някого през целия си живот.
— Никой не знае, че съм тук — обясни Уондър, като седна на мястото си и дръпна дълга глътка от бирата. — Имах петнадесет дни отпуск и ги взех. На всичко съм съгласен само и само да не уча за тъпия изпит за старшини.
Забравил бях, че трябваше да си вземе писмения изпит за главен старшина — време му беше, мамицата му. Твърде дълго време изкара като старшина първи клас. Днешните Военноморски сили се нуждаят от старшини като Уондър — старомодни старшини-воини, въпреки че, изглежда, не го разбират.
— Както и да е — продължи Уондър, — реших да зарежа ученето. Знаех къде си. Имам и шибан паспорт, и кредитна карта, е, знаеш, та…
Знаех, знаех. И въпреки че сдъвках prodige rouge за това, че е пропуснал възможността да си вземе изпита, присъствието му тук ме караше да се чувствам така, сякаш някой ми е възвърнал живота. Както вече знаете, приятели, не се чувствах напълно щастлив да съм сам на тази задача. Аз съм човек от екип — винаги съм бил такъв. Така работя по-добре.
Да, двамата с Ави имахме уговорката да работим заедно — вече знаете, че сме го правили добре в миналото. А и аз му имах доверие. Но макар мисиите ни да имаха сходство и да работехме в симбиоза, представлявахме значително, огромно различаващи се национални интереси и организации. Присъствието на Уондър означаваше, че разполагам с човек, чиято raison d’etre77 се покриваше с моята напълно — той беше от горе до долу човек от Военноморските сили. А да не говорим, че е задник, с когото съм работил толкова дълго, че почти никога не трябваше да говорим в моменти на, ъъ, стрес. Аз знаех къде ще се намира той. Той знаеше същото за мен. Това прави нещата далеч по-лесни, когато merde се удари в добрия стар ventilateur78.
Ави Бен Гал прекъсна монолога на Уондър и моите размисли:
— Знам, че вие, влюбените, имате да си казвате много неща, но сме изправени пред ситуация, която трябва да се оправи, преди да стане още по-неприятна.
След това сложи чашката с кафе на масата до себе си.
78
Игра на думи с израза