— Онези b’nai zonim по петите ни бяха от Мосад — видях лицата на двама от тях, преди да им се изплъзна, и ги познах. Единият се занимава със съветските работи в щаба, а другият беше заместник на Ахуд Голан, когато той ръководеше мрежата в Ливан. Това означава, че шибаният шеф на мисията тук ми е направил капан. Очевидно изпълнява някаква операция и си мисли, че ще му попреча.
Изненадах се, че макар и опитен оператор, Ави е наивен. Е, това може да се очаква: трудно е да смяташ собствените си хора за потенциално лоши типове.
— Може и да е така — обадих се. — Но не мога да не взема под внимание възможността да е мръсен и да го прави, защото му плащат. И преди се е случвало.
— О, Дик, стига — става дума за шефа на мисията, а не за някакъв проклет доносник с ръце в джобовете ти.
Време беше да го събудя. Чел бях шибаните материали, засечени от Агенцията за национална сигурност, и знам, че Мосад има проблеми.
— Хей, Ави, да ти го начукам. Обичам те, но я се вземи в ръце. Помниш ли оня задник от Мосад в Белгия? Открадна златни кругеранди79 на стойност петдесет хиляди долара, с които агенцията трябваше да заплати на тайните си агенти. Ами онзи шеф на мисия във Вашингтон, дето работеше под името Коен? Миналата година го изтеглиха, защото прахосал тридесет или четиридесет хилядарки за разходи. А това са само дребните стотинки от подправки на счетоводните документи. През деветдесет и първа и деветдесет и втора година бяха открили трима агенти на КГБ, заровени дълбоко в щаба. А Лантос има истински пари. Така че без значение е дали тоя е мръсен, или просто глупав. Значение има само това, че трябва да действаме — при това бързо. Шибаният часовник тиктака, Ави. Точно сега нямаме време да седим и да си гледаме пъпа.
По лицето му се виждаше, че разбира правотата ми. Все пак знаех колко се е обидил от безчестията, за които му разказах. Той беше от онези хора, които харчат собствените си пари за работата, а после вземат втори или трети заем от банката, за да си платят ипотеката.
Смекчих тона:
— Е де, не всеки е бойскаут като теб.
Погледна ме, сякаш току-що си е припомнил нещо важно.
— Знаеш ли кой ми вика така?
— Как?
— Бойскаут. Ахуд ми вика така. Винаги го казва. Като обида. — Ави млъкна. Очите му светнаха — Забравих.
— Какво забрави?
— Бях на авеню „Марсо“, за да проверя какво става в културния център. Един човек от туристическата служба ми каза, че Ахуд е идвал два пъти през миналата седмица. Появил се изневиделица. Голямо съвпадение, а?
О, да. Знаете как вярвам в съвпаденията, когато са свързани с работата.
— Ави, каквото и да прави в момента Мосад, го смятам за подозрително. Но не защото шефът на мисията те следи. А защото зад тази операция стои Ахуд Голан — знаеш го, и аз го знам.
— Ти откъде знаеш?
— Той беше кучият син, дето водеше екипа преследвачи след мен, а и в моя случай не се ограничаваха само с гледане. Старият Ахуд искаше да прибере задника ми за разговори. — Отпих от джина и сложих чашата на масата. — Виждал съм как разпитва. Никак не е забавно, Ави.
Приятели, преди да преминем по-нататък, може би трябва да направим малка рекапитулация. Не ви ли звучат познато скорошните лудории на Ави и моите?
Казвате, че мислите? Добре — съсредоточете се. Върнете се в Москва, където Барт Вайът ме извика в посолството онази сутрин. Спомняте ли си? Оставил беше съобщения вечерта, когато се самохалосвах около дачата на Андрей Юдин. Значи следващата сутрин се бях явил свеж и ранобуден.
И сещате ли се какво? Когато излязох от посолството, ме подхванаха и преследваха жалките трима Ивановци, Заспальцов, Дремльов и Блейкин, които ме разкарваха из цяла Москва, докато им се изгубя.
Е, до момента не бях се сещал да се запитам как така Заспальцов, Дремльов и Блейкин знаеха точно къде ще бъда в 07:00 сутринта. Очевидно някой им беше дал насоки за местонахождението ми. И кой би могъл да го стори?
Откровено казано, в мисълта ми изпъква името Барт Вайът, заместник-ръководител на мисията.
И как информацията е преминала от Барт към главорезите на Андрей? Ами старият приятел на Барт, Вернер Лантос, със сигурност е някъде начело в списъка на заподозрените.
А ето ни и сега във веселия Париж. Ави Бен Гал получава по телефона нареждане от главния шпионин в посолството да се яви. На излизане от посолството започват да го преследват няколко израелски разбойници, включително Ахуд Голан.
• Факт: В Москва Вернер Лантос получава информация за мен от американското посолство.