• Факт: В Париж Ахуд Голан получава информация за Ави от израелското посолство.
• Факт: Вернер работи за Християните в действие.
• Факт: Ахуд е момче на Мосад.
Случайност? Съвпадение? Всичко това ми изглежда ясно като на длан, приятели. Вие какво мислите?
Точно така. Мислите, че е време да спрем с приказките и да започнем да действаме. Аз също мисля така.
Първо, свързах се по телефона с Кен Рос. Не, не се обадих в Пентагона. Тези номера са въведени до един в компютърното разузнавателно оборудване на етаж В-4 в щаба на Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд, Мериленд.
Не, обадих се във вила „Свирепия“. Телефонът иззвъня шест пъти. След това се чу гласът на Бръд с акцента от Западна Вирджиния:
— Вилата.
Бръд е бивш морски пехотинец от Кемп Дейвид, който охранява вилата три дни през седмицата. През другите два пътува до едно секретно съоръжение в Блу Ридж80.
— Аз съм. Без имена.
Без да се мотая, обясних на Бръд с уклончиви думи какво искам. Не се наложи да повтарям. Казах му номера на семейство Леклерк и затворих.
Шест минути по-късно се обади. Също и Кени Рос. Как? Ами Бръд беше включил конферентна връзка.
С директни, но закодирани думи обясних на адмирала какво ми трябва. Той подсвирна.
— Трудно — каза.
— Но възможно?
— Да. Шефът ще се погрижи.
— График?
— Ами ще се заема сега и ще ти се обадя при първа възможност. — Линията замлъкна. — Как са нещата при теб?
— Много сложни. Много нива, много играчи. — Надявах се да разбира какво му казвам.
— Е, гледай да не изпъкваш много.
— О, да, и да ти го благонавра — отговорих и затворих телефона.
След това двамата с Ави се обадихме поотделно на хотела, за да им кажем, че пращаме човек, който да вземе нещо от стаите ни. Семейство Леклерк изпратиха стария си прислужник Пауло с две навити на роло пазарски чанти под ръка и списък в джоба, който се затътри, за да вземе необходимото. Извади достатъчно дрехи и разни други неща от стаите ни, достатъчни за два дни, без да се връщаме, напъха всичко в чантите и след това, както го инструктирахме, направи две обиколки на площад „Свети Августин“, което трябва да имаше чудодейно въздействие върху лумбагото му, а ние с Ави и Уондър оглеждахме улицата иззад завесите в стаята на семейство Леклерк с помощта на три мощни полеви бинокли от купищата оптика за наблюдение на птици на мосю Анри.
От мястото си можехме да разгледаме целия площад — напред, назад, нагоре, надолу, настрани, така ефективно, както станциите „Визир“ или наблюдателите от стаканите в Москва. И всички стигнахме до един извод: никой не следеше Пауло или не го наблюдаваше.
След това дойде ред на оръдията на нашия занаят. Оръжия нямахме. Ави не желаеше да постави хората си нащрек — а последните няколко часа ме караха да мисля, че има право. Уондър, който пътуваше като частно лице и трябваше да премине през модерните летищни системи за сигурност в „Дълес Интернешънъл“, както и възможна проверка в „Де Гол“, беше пристигнал sans оръжие или смъртоносни сечива. Разбира се, с изключение на многофункционалния нож, който носеше на врата си под ризата. Както и титановите шперцове, поставени деликатно зад картата на „Американ Експрес“ в портфейла от изкуствена материя. Както и камата с малко, триъгълно острие, маскирана като тока на колана му. Както и трионът (който може да се използва и за гаротиране), опасан като орнамент на колана му.
Останалата част от оборудването си взехме от Анри и Колет. Всъщност не ни трябваше много. Заехме фотоапарата им с големия обектив, една ролка черно-бяла лента, три чифта компактни полеви бинокли, три чифта добре използвани работни ръкавици с кожа на дланите, ролка широка залепваща лента, най-прилична на нашите изолационни ленти, каквато може да се намери в Париж, ип tournevis (както си спомняте, бях успял да загубя собствената си отвертка), и десет метра дебело въже. За нещастие то беше конопено. Мразя конопа, защото се лющи и е адски трудно да се катериш по него. Надявах се, че няма да се наложи да го използваме.
21:45 — петнадесет минути до десет часа според големия цивилен часовник, увиснал над витрината на един магазин от другата страна на площада. Направихме план на маршрута си по картата на мосю Анри зад бара, с която помага на туристите да се оправят в града.