Докато планирахме, шест литра тъмно, ароматно вино от една от двадесет и пет литровите бъчви в най-хладната част на мазето се изкачиха на масата, на която работехме, в съпровод на нормандско сирене и ръчен хляб. Мадам Колет не можеше да ни остави ненахранени или неподкрепени — и ми го каза, докато се суетеше в малката си кухничка, за да ни приготви късна вечеря. Едно двукилограмово пиле бе натъпкано с лимон и букет пресни билки, и хвърлено в горещата фурна. Чувах го как цвърти, докато се печеше. В една тенджера подскачаха и се варяха млади, бели картофи с тънки кори от тавана. Мосю Анри накълца чесън и го поръси върху купата пресни зеленчуци, които донесе от кафенето.
23:25. Легнахме за боен сън. Точно така. Странни неща стават след вечеря с три хиляди калории — на човек му е трудно да остане буден.
01:14. Време за ставане, както обича да пише старецът Сам Пийпс81 в дневниците си. Окъпахме се, облякохме се и бяхме готови да тръгваме точно на часа.
02:05. Слязохме по стълбите и се измъкнахме от задната врата в западната част на площада „Свети Августин“, на „Рю де ла Пипиниер“. Аз застанах отпред, Уондър играеше ариергардна роля на петдесет метра зад мен, а Ави плаваше между нас. Не изпитвах особен оптимизъм за малката ни разходка тази нощ — до момента отразените в тази книга промъквания и надзъртания не бяха много плодотворни. Искам да кажа, че дачата на Андрей Юдин беше изчистена, а когато стигнахме в апартамента му в Москва, и той се оказа очистен.
Но така става в реалния живот. В реалния живот мистър Мърфи винаги е около вас, за да ви държи изправен на често настъпваните ви пръсти. И ако сте се провалили тотално първия път, никога не е късно да станете пак за резил.
02:52. Тръгнахме през авеню „Петър Първи Сръбски“, завихме наляво, след това надясно и се добрахме до улицата зад кабинета на Вернер Лантос.
Онова, което видях по време на огледа, щеше много да улесни живота ни на крадци-катерачи. Спомняте си, че офисът на Лантос се намираше на третата площадка (deuxième étage, или втори етаж) в каменната сграда от началото на века — най-източното от три долепени едно за друго здания на тихата улица предимно с жилищни сгради. В блока на „Лантос и Ко“ имаше охранителна система — телевизионни камери сканираха улицата и входа. Другите два блока нямаха подобни неща. Общото между тях бяха редиците балкони с ковано желязо на всеки от горните етажи.
Ако си спомняте записките ми, се сещате, че две от камерите бяха на шарнири.
И какво е значението на шарнирите, учителю Марчинко сан?
Е, попова лъжичке, това означава, че камерата може да дава панорамно изображение и да фокусира. От своя страна това значи, че някой ги управлява. Въпросът бе дали операторът стоеше в „Лантос и Ко“, или е в някоя охранителна фирма в друга част на града. Нямаше смисъл да гадаем — скоро щяхме да разберем.
Паркирах Уондър и Ави в тъмна, задънена уличка на една пряка от целта ни, а след това, спазвайки съвета на старши помощник при оръдията Евърет Емерсън Барет никога да не си въобгъзявам (защото, както често ми казваше, „Така правиш мен и себе си на гъз“), врътнах една осморка около блоковете от всяка страна на „Лантос и Ко“ сам, за да огледам района и да се убедя, че ще можем да работим в безопасност.
Както обикновено, съветът на Ев си струваше доброто старо argent, както наричат парите в тази част на света. Установих няколко нови евентуални проблема.
Първият беше, че египетското посолство се намираше на две преки оттук, и от броя на облечените в сини униформи френски охранителни сили около сградата съдех, че египтяните получаваха защита от ниво като за степен на опасност „Чарли“82. Това означаваше, че ако бъдем открити, ще ни преследват достатъчно много полицаи. Второ, виждах, че уличните лампи по улицата на нашата мишена светеха до една. В нормални ОПОБС — това е ОПеративни ОБСтоятелства — уличното осветление не представлява проблем. Винаги носим като част от щурмовата си екипировка малка торбичка с лагерни сачми и прашка. Но не и сега. Не и с тази „щурмова екипировка“. Тази вечер щеше да се наложи да действаме бързо и да се надяваме да не привлечем никакво внимание.
03:11. Планът ми беше прост и директен. Щяхме да отидем при дебелата водосточна тръба от лят чугун, да се изкатерим до четвъртата площадка (третия етаж, или troisième étage) на съседната сграда, да се промъкнем по балкона, след това, когато стигнем над балкона на „Лантос и Ко“, да слезем на долния етаж. Там щяхме да проверим няма ли охрана. След като се убедим, че е чисто (дори и не исках да мисля за вероятността да не е чисто), Уондър щеше да разбъзика черчевето и да се вмъкнем като горещ нож в масло.
82
Спомняте си (за първи път това е обяснено в „Свирепия 3: Специална група «Блу»“), че според Комитета на началник-щабовете съществуват четири нива на опасност от терористично нападение: Алфа, Браво, Чарли и Делта. Алфа е най-ниското — то е валидно за повечето задгранични бази. Степен Чарли се прилага според секретната записка на Комитета на началник-щабовете, цитирана в книгата: „при възникването на инцидент или при получаване на разузнавателни сведения, съгласно които предстоят непосредствени терористични действия срещу съоръжения и персонал“.