Андрей спря да си играе с цицата на жена си достатъчно дълго време, за да извие глава зад нея и да прошепне нещо на Вернер Лантос, който кимна едва забележимо, отпи от водата и вдигна поглед към мен. След това Андрей се наведе надясно и промърмори нещо на един огромен Иван, седнал зад еднолитрова бутилка водка „Москва“ и чаша, която изглеждаше, сякаш е правена за Кинг Конг.
Покривката пред семейство Юдини беше чиста — две салфетки криеха всякакви петна, петънца, нечистотии и лекета. Върху гладените с ръб и колосани салфетки стояха две чаши за шампанско с къси столчета, кофичка с лед и полупразна огромна бутилка „Дом Периньон“. Ясно. „Дом“ е шампанското, което пият хората, дето не знаят разликата между хубаво и страхотно шампанско, а искат скъпо.
Оставих се да бъда заведен до масата и вмъкнат между Дремльов и Блейкин, който, погледнат отблизо, се оказа също толкова огромен бик със също толкова огромна миризма на бик. Тия хора къпеха ли се, по дяволите? Останалите от момчетата на Юдин бяха слезли от столовете си и седяха около масата като възпитани хулигани, с очи към шефа си и чакащи двамата с Андрей да започнем.
Док, Уондър, Гризача и Пачия крак не се виждаха никакви. Това беше добре. Исках всички на тази маса, особено Андрей и неговите говеда, да си мислят, че съм сам.
Стоях срещу двамата. Малката ръчичка на Андрей направи жест с грациозно вдигната нагоре длан и аз седнах. Една салфетка биде разпъната и поставена върху мазната покривка, за да покрие петната. Веднага я последва чиста чиния с прибори, увити нежно в салфетка. Отместих ножа и вилицата настрани, тръснах салфетката, за да я поставя на коленете си, и в този момент се появи неотворена бутилка джин „Бомбай сапфир“, заедно с чаша с надпис „Old Fashioned“27.
Усетих косата на тила ми да се изправя по същия начин, както когато водя хората си във враждебна територия. Някой си беше готвил шибаното домашно. Но това можеше да се очаква: Андрей имаше достъп до добри разузнавателни данни.
От кого, питате? Ами от полковника от ОМОН с ролекса например. Както и от всички ченгета, разговаряли с Борис и Миша. После, всичките онези хора в посолството, включително стотиците ДН — другонационални, — които разбираха повече английски, отколкото си признаваха, и държаха руските си уши отворени. Удивително е какви неща се купуват с пари в наше време.
Андрей опря показалец в чашата шампанско пред себе си и я побутна леко, може би половин сантиметър. Веднага от тълпата изникна сервитьор, наведе се и напълни плитката чашка със свежо, изстудено шампанско.
Грузинецът се поколеба, докато взимах лед, след това отвори джина и напълни чашката пред мен. После вдигна чашата шампанско за столчето.
— Добре дошъл в моя град, Ричард Марчинко — каза той, като се наведе напред, за да се чува в шума, и протегна ръка през масата, за да докосне ръба на моята чаша със своята. — Будь здоров — Наздраве — каза той, и пресуши чашата си. Аз направих същото. Чашите се напълниха отново.
— До дна — на екс, Дики Марчинко — извика Заспальцов и изпразни чашката си с водка. — И куршум не трябва да може да премине между първия и втория тост.
Андрей изгледа огромния бик така, че оня се сви. След това се обърна към мен и главата му се наклони леко към огромния, раздърпан Иван до него.
— Тук — обясни той с усмивка — е старият ми приятел Виктор Гринков. Той работи в Министерството на вътрешните работи. — Пауза. Отпи деликатно от шампанското си. — А тук — посочи покрай цицата на жена си — е друг стар приятел. Вернер Лантос. На гости от Париж и търси нов бизнес.
Поздравих и двамата с чашата си:
— За мъртвите — не е ли това подходящият трети тост тук, в Москва? — Направих достатъчно дълга пауза, за да огледам подпухналото лице на Виктор Гринков, ризата с мърлява яка и отпуснатия кафяв костюм в стил Хрушчов. Раздърпаната фигура целеше да отблъсква хората — да ги обезоръжава. Но очите на Гринков говореха друго — имаше ум като бръснач. Не ме заблудиха и омаловажаващите думи на Андрей Юдин, че той работи в Министерството на вътрешните работи. Друг път. Виктор Гринков беше от старите привърженици на твърдата линия и в момента той движеше нещата в шибаното Министерство на вътрешните работи. Проклетият полковник от ОМОН със златния „Ролекс Президент“ работеше за него. Сега празната дача доби смисъл.