За разлика от предшественика си Том Крокър не тичаше заедно с президента и не играеше голф с него. Той не прекарваше много време в Овалния кабинет. Нито пък ухажваше пресата или който и да било друг. Като командващ американските войски в Европа беше известен с това, че скривал генералските звезди под пуловер и отивал на анонимно посещение в частите, sans адютанти и свита, за да чуе от какво се оплакват в столовата и клубовете, а след това действал за бързото оправяне на нещата.
Той беше от онези, които наричат войници, а не от мениджърите, които искаха да предприемат все по-големи неща в корпоративния или политическия свят. Той бе предводител, който знаеше, че е на върха на кариерата си, когато е начело на своите мъже. Назначили го бяха точно по тази конвенционална логика и точно защото е неполитически избраник, който ще свърши работата, без да се оплаква.
От начина, по който се поздравиха, се виждаше, че имаха онзи вид дружба, която испанците наричат cuate. В буквален превод това е „близнак“, а в преносен смисъл значи приятел от типа „дупе и гащи“. Е, откровено казано, нежни читателю, нямах представа как може един еднозвезден подводничар и четиризвездният председател на Съвместното командване да бъдат така добри приятели, докато председателят не ми обясни, че са работили заедно в Съвета за национална сигурност при администрацията на Буш.
— Дългото работно време създава неочаквани познанства — обясни генерал Крокър. — След шест седмици с по осемнадесетчасов работен ден, както беше през войната в Персийския залив, дори и сухопътните войски и Военноморският флот започнаха да виждат еднакво някои неща.
Председателят ме изгледа любопитно.
— Не ви ли познавам отнякъде, полковник? — запита с леко пламъче в очите. — Никога не забравям такива плитки.
Обясних, че сме се виждали за много кратко преди година в кабинета на Барет. Той кимна, но не поиска допълнителни разяснения. Вместо това седна в добре изтъркан кожен фотьойл, вдигна крака върху ниска табуретка и постави върху коленете си бележник в черна папка с гравирани четири златни звезди. Изправи десния си палец и показалец като пистолет 45-ти калибър и насочи ръка към Кен Рос:
— Стреляй, Кени.
Кени Рос изглеждаше така уверен, сякаш виждаше на мерника си руска подводница, а програмната последователност за пускане на торпедото чака в компютъра, двата клавиша за изстрелване са отблокирани и ръцете му са на бутоните „изстрел“.
— Слушам, сър — каза. — Дик, докладвай на председателя Крокър това, което ми каза.
След два часа и петнадесет минути знаех, че проблемът ми с равина е решен за близкото бъдеще. Първо, генерал Крокър поиска да излезем от кабинета, за да се обади по секретния телефон. Понечих да кажа нещо, но лицето на Кен Рос ми съобщи, че не е в ранга на заплатата ми да питам на кого звъни председателят. Напуснахме сцената отляво и отидохме при доверения адютант на генерал Крокър, където гореупоменатият доверен адютант — полковник с дебел кант на панталона и с осанка на министър — носеше слушалка на телефонист, чиито кабели отиваха в червен кодиращ телефон, и стенографираше с няколко старомодни моливи с надпис „Тикондерога“48, докато председателят и събеседникът му, който и да беше той, си приказваха. Осем минути по-късно, когато разговорът приключи, записките отидоха в папка с оранжеви линии по краищата и надпис „Свръхсекретно“. Папката беше почтително поставена и заключена в сейфа на доверения адютант. Като свърши този процес, отново ни пуснаха във Валхала49 на Съвместното командване.
— Това вече има официално одобрение — каза председателят, когато седнахме по местата си. Две минути по-късно с едно сърдечно и все пак твърдо обаждане по телефона до главнокомандващия военноморските операции председателят ме прехвърли на служба при себе си, за да се заема с текущото изпълнение на един специален проект, както се изрази. Като искаше услугите ми, той напомни на главнокомандващия, че съвместността — което е модната бюрократична идея и дума за междуведомствено сътрудничество при планирането и изпълнението на мисии — е нещо, за което Конгресът в момента мисли много и че моите услуги ще бъдат запомнени с добро, когато дойде време да се говори пред комисията по съкращенията, защото бюджетът на Военноморските сили бил застрашен с още по-сериозно орязване отпреди. Председателят Крокър обеща, че срещу помощта си по този въпрос главнокомандващият военноморските операции може да разчита на безусловната помощ на един четиризвезден генерал, когато дойде време за бюджета.
47
Ако желаете да научите истинската причина за внезапната оставка на генерал А. Г. Барет, можете да го сторите от книгата „Свирепия: Специална група «Блу»“. Честно казано, в момента нямам време да обясня.
48
Град в щата Ню Йорк, чийто форт е бил център на много сражения по време на американската революция. — Б.пр.
Също така и клас бойни кораби и традиционно име в американския флот. Петият кораб с име „Тикондерога“ (USS
49
В скандинавската митология, залата на бог Один, в която отиват душите на падналите в боя. — Б.пр.