Не, не беше просто защото съм гостуващ военен пенсионер. Вижте, във Франция всички étrangers — чужденци — трябва да попълват подобен формуляр във всеки хотел. В старото време тези формуляри се събираха от flics — ченгетата — и отиваха в местния полицейски участък, където се събираха и изпращаха в Париж за изследване. (Всъщност точно този метод с регистрационните карти от хотелите използваха жабарските полицаи в страхотната книга на Фреди Форсайт „Денят на чакала“.) Сега същият процес се извършва с факс, компютърни модеми и „Минител“ — френско изобретение, което съчетава най-добрите черти на телефона, факса, видеото и предаването на данни в един настолен уред, малко по-голям от обикновен телефон. Системата е адски по-бърза от едното време, което означава, че се налага хора като мен да бъдат étre alerte — нащрек.
Впрочем това не беше параноя, а просто благоразумие. Французите много отдавна имат навика да не отклоняват поглед от гостуващи стрелци. А на мен такива неприятности не ми трябваха.
Затова се регистрирах, като се опитвах да си спомня дали не съм използвал псевдонима полковник Снърд във Франция, когато с момчетата следяхме лорд Брукфийлд „Наричай ме Ишмаел“ и приятелчетата му терористи край Болю сюр Мер на Френската ривиера, в „Зелената група“. Забравил бях да проверя тази малка, но важна статистическа информация, преди да тръгна. Ако съм се подписал като полковник Снърд някъде с различен номер на паспорта, щях да стана на pâtée, както французите казват на мъртъвците, след като пуснат псевдонима ми през les computers.
Стаята ми нямаше да е готова до следобед. Минаваше десет, което ми даваше известно време за губене. Попитах дали има оставени съобщения за мен и получих плик с почерка на Ави, независимо че администраторът ми каза:
— Полковник Ашкрофт остави това за вас.
Моята стандартна множествена личност е подходящо наречена Херман Снърд, но предпочитаният псевдоним на Ави е о.з. полковник Гордън Ашкрофт, Кралска канадска армия. Е, как, мамицата му, беше влизал и излизал от арабския свят толкова време с такова аристократично и по британски звучно име, не знам. Но му върши работа от години. Най-често пътува с канадски паспорт, с адрес в Квебек, говори само френски (което, разбира се, прави перфектно, както и арабски и руски), и никога не е имал проблеми.
Погледнах плика небрежно. Тайният печат на Ави — един косъм, хитроумно поставен в десния ъгъл на капака отзад, — не беше разместен. Разрязах плика и извадих лист с бланка на някакъв клуб с дебели букви. В кратката бележка пишеше, че Ави има спешна работа — това значеше за мен, че има срещи със своите хора от АМАН и че иска да вземе оръжия и други неща за нас двамата. Предлагаше да се срещнем за късен обяд в „Ла петит тур“, малък, тих ресторант, който той харесваше, на „Рю дьо ла тур“, до Трокадеро. Ако това беше проблем за мен, можех да оставя съобщение на гишето, тъй като той щеше да се обади в късния предиобед. В противен случай — продължаваше спретнатият му почерк — ще чака в 14:30. Добре ми звучеше, защото и аз имах работа.
Глава
13
Навън беше хладно — една от онези смразяващи костите влажни сутрини, с които Париж е известен през есента. Но Париж дори когато е студен и мокър, е по-добър от Москва или почти всяко друго място. Може и да не ми пука за парижани, но градът винаги е чудесен. Промуших се през забързаното движение по булевард „Малешерб“, стрелнах се през площад „Свети Августин“ и се отправих на запад, нагоре по улица „Осман“, към Arc de Triomphe59. За всеки случай се хвърлих в метрото при „Миромеснил“, возих се една спирка, слязох в последния момент и изчаках, докато влакът излезе от станцията. Доколкото виждах, никой не ме следеше. Нямаше вероятност да съм мишена на този етап. Но както много пъти съм казвал, никога не е излишно да се внимава.
Особено тук, в Париж. От всички западни съюзници французите са най-нащрек, мнителни и втренчени в американските операции на тяхна почва. Сега те ще ви кажат възмутено, че всички чуждестранни операции — l’Amérique inclusif
58
Интересно е, че през 1986 г. покойният бивш директор на френското разузнаване Александър дю Маренш нарече на всеослушание DST Direction de la Sécurité du Territoire (Отдел за сигурност на територията — б.пр.). Тази словесна промяна, ако е вярна, разширяваше мисията и оприличаваше отдела на британската служба MI-5 или на старото съветско КГБ. Дали лапсусът на Маренш беше репетиран или не? Никога няма да узнаем, защото отиде в гроба, без да обясни.