Не ми трябваше много, за да разбера, че щетата е нанесена с реактивна граната. Очевидно не са можели да се приближат до сградата заради стоманената антитерористична барикада на улицата. Но са можели да спрат на отсрещния край на улицата и да изстрелят гранатата от колата право в кабинетите на първия етаж, където офицерите от Разузнавателното управление на МО се занимаваха с делата на руската мафия. Нито един от прозорците на сградата нямаше дебела телена мрежа, която пази от нападения с такива гранати. В края на краищата тук е веселият Парѝ, градът на светлината.
След десетина минути знаех достатъчно. Взех метрото за три спирки обратно до „Алма Марсо“, завих на север и се върнах край китайското посолство до „Л’Етоал“. Три преки преди Триумфалната арка широката улица беше преградена с бариери, зад които стояха войници с автомати и пълно бойно снаряжение. Зад тях виждах екипите от специалисти, които ровеха из чакъла пред входа на френско-израелския културен център — една от целите, пострадали преди два дни и половина.
Човек може да научи много, ако разгледа мястото на експлозията — стига да знае какво да търси. Аз например разбрах, че зарядът е бил насочен. Знаех това, защото макар и фасадата да беше разбита навън — изглеждаше така, сякаш експлозията я е събрала, вдигнала във въздуха и изсипала на земята, — по улицата пред сградата имаше много малко щети. Не се виждаше огромна зееща дупка в земята, както при колите-бомби. А съдейки от липсата на аварийни фургони, очевидно нямаше повреди по електрическата инсталация, водопроводите и канализацията под деветте ленти на авеню „Марсо“.
Моята бърза преценка: някой е влязъл, поставил е формован заряд на приземния етаж и го задействал от разстояние. Дали израелският обект е бил целта на същата сонда, както ОИСР? Обзалагам се със себе си на сто франка, че когато питам Ави, той ще ми отговори положително.
От барикадата свих на север към „Шанз Елизе“, след това на запад, тръгнах по „Рю Марбьор“ и в тръс свих наляво, поех нагоре по „Рю Клемент-Маро“ край едно приятно изглеждащо бистро на име „При Андре“ и пресякох авеню „Джордж V“, за да изляза на широката улица, наречена на името на цар Петър Първи Сръбски.
Там отскочих наляво, направих финт надясно и се озовах на улица с гъсто паркирани коли на две от лентите, с още две ленти, заети от движещи се автомобили, от другата страна на която имаше три съседни сиви каменни сгради от края на века, всяка с по шест етажа и комплект пищни барелефи между всеки етаж, с балкони от ковано желязо и прозорци, високи два метра и половина. На петия етаж на сградата точно пред мен най-широкият балкон беше украсен от редица малки, красиво подкастрени дървета. По-надолу саксии с цветя добавяха цвят към сивия камък и черното ковано желязо. Във фасадата до вратата се намираше голяма правоъгълна табелка от полиран месинг, на която бяха гравирани думите ЛАНТОС & СИЕ, DEUXIÈME ÉTAGE65.
Самият вход също изглеждаше впечатляващо: разкошна двойка стари орехови порти, като в дясната имаше вградена вратичка за един човек в същия стил, характерен за толкова много сгради с дворове из Европа (помните ли, че блокът на Андрей Юдин имаше подобен вход?). Причината ли? Същата както в Москва: двойните врати са за коли; единичната — за пешеходци. А до единичната врата се намираше електронна клавиатура, за да могат посетителите да въвеждат код и автоматично контролираната ключалка да им отваря.
Нещата не бяха такива преди. Почти всеки жилищен блок в Париж имаше портиер — обикновено свадлива, безчувствена жена на средна възраст, — който поздравяваше посетителите, приемаше пощата и пакетите, чистеше общите зони в сградата и знаеше всяка тайна на всеки обитател. За своята работа портиерите получаваха малка издръжка и апартамент без наем на приземния етаж. Но в наше време портиерите са застрашен вид. Вместо тях има модерни, ефикасни и безлични ключалки. Никой не получава съобщения, не взема пощата и пакетите ви и не следи вашите работи. И Бог да ви е на помощ, ако вие или ваши гости забравите шифъра за ключалката — защото няма домофони и няма кой да ви пусне.
Минах покрай сградата, за да разузная набързо целта. За мен това е напълно естествено действие. В края на краищата аз виждам нещата различно от вас. Вие виждате постройка — архитектура, детайли, изработка. Аз също — но ги оценявам в малко по-различна светлина. Остойностявам ги по потенциална разрушаемост. Вие виждате прозорци и балкони. Аз виждам изходи и входове за тайни операции. Вие виждате красива антична врата от орех. Аз се интересувам колко е дебела и колко метра лентов заряд ще ми трябват, за да разбия същата врата за милисекунда.