На „Шанз Елизе“ завихме надясно и пресякохме улицата, като спряхме пред широкия навес в червени и златисти цветове на „Фуке“.
— Тук — каза Лантос, като посочи вратата с антената на мобифона си сякаш е магическа пръчка.
Трябваше да се досетя. „Фуке“ е едно от най-известните — и най-скъпи — кафенета във Франция.
Той сви край преграда от бели саксии и се промъкна покрай група клиенти в редици от крехки на вид плетени столове, които пиеха своите cafe creme, ядяха тестени кифли или кроасанчета с масло и конфитюр и зяпаха пазаруващите туристи по широкия тротоар, както и задръстената с коли „Шанз Елизе“. Малките кръгли маси на „Фуке“ имаха мраморни плотове, а покривките бяха колосани и изгладени.
Вътре облеченият с фрак метр д’ и сервитьорът с бялото сако го видяха да наближава и се забързаха към нас с дълбоки поклони, сякаш приближаваха към свещения труп на проклетия египетски фараон. След подходящо дълго гъзолизане Лантос позволи да го поведат към група от пет незаети маси с прекрасен изглед към улицата чак до Триумфалната арка. Три от тях се намираха в съседство със затъмнените стъкла на кафенето. Другите две бяха в редицата по-близо до тротоара. Лантос седна зад средната маса от трите, с гръб към прозореца и постави мобифона до себе си.
— Благодаря ви — каза, докато гледаше как охранителите му се разделят и заемат по един стол на всяка от останалите четири маси. — За мен обичайното — заяви Лантос на сервитьора. След това се обърна с въпросително изражение. — Вие, полковник?
Не ме интересуваше какво ще ми сервират.
— Същото.
Оберкелнерът се поклони още веднъж и изчезна, отдалечавайки се с лице към нас като някаква шибана гейша. Пръстите на Лантос с изискан маникюр барабаняха серия тихи акорди по хладния мрамор на масата.
Време беше да се заема с деловата работа:
— Казахте, че има сходство между разследването на убийство и купуване на камион сувенири — казах. — Бих искал да знам какви са.
— Не тълкувате правилно думите ми — отговори Лантос. — Казах ви, че в Москва начинът, по който вършиш работата си, е често пъти толкова важен, колкото самата работа.
Замълча, когато две чашки кафе, две лъжици, две салфетки и купичка със завити в хартия захарни кубчета бяха поставени пред нас. Незабавно бодигардът от дясната ни страна вдигна купичката и я махна от масата.
— Веднъж един конкурент беше платил огромен подкуп, за да постави специално изработено кубче захар в купата — обясни Лантос. — В него имало микрофон. Загубих много добър договор. Оттогава — той протегна ръка и охранителят пусна две захарчета в меката му длан — смених ресторантите, които посещавам, и не търпя захарници на масата си. Човек трябва да се учи от грешките си, нали така, полковник?
Направи пауза, за да ми даде време да отговоря. Като не отговорих, продължи:
— Сега, да се върнем към вашата ситуация в Москва — ако, както казах, бяхте дошли първо при мен, може би щяхме да успеем да решим проблема ви, без да създаваме такова вълнение, каквото се получи от посещението ви.
— Да решите проблема ми?
— Да затворим книгата за смъртта на контраадмирал Махон.
— Това, мосю Лантос, е моя работа. Не ваша, нито на никой друг.
— Мисля, че не е така — отговори. — Вижте, имам една теория — и това е само теория, полковник, а не факт, — според която смъртта на адмирал Махон не беше толкова проста, колкото я изкара московската полиция.
— Навярно ще ми поясните мисълта си.
Сивите му очи потъмняха за миг.
— Моята теория е, че нещата не винаги са това, което изглеждат.
Това, приятели, Г. Гордън Лиди67 нарича Гранада Ламбда, а ние, простоговорещите тюлени, описваме като Говежди Лайна. Обикновено нещата са точно такива, каквито изглеждат. Черното е черно. Бялото е бяло. Две и две е четири. И убийството е убийство — точно което и казах на мосю Вернер Лантос.
— Вие или сте наивник, полковник, или играете ролята на такъв.
Изобщо не мислех да помагам на този задник.
— Мислете каквото си искате.
Той приведе глава към мен и заговори тихо:
— Трябва ли да ви го изговарям буква по буква, полковник? Е, добре. В действие са сили далеч по-големи и важни от убийството на американски адмирал — или смъртта на един, двама, дори десет московски гангстери. Става дума за дългосрочни стратегически връзки между свръхсилни нации. Говоря за глобално равновесие на силите.
67
Съветник в Комисията по преизбирането на президента Никсън, замесен в аферата Уотъргейт. — Б.пр.