— Но… но… — Вената на врата му започна да пулсира на високи обороти.
Хрумна ми, че може би щях да причиня сърдечен удар на копелето.
— Слушай бе, куродъх педал — започнах. — Хич не ми е през ръждавия хуй за твоята шибана гледна точка или за шибаните ти теории. Но нека ги приема — само заради спора. Окей. Това означава, че шибаният ти светоглед доведе до убийството на моя приятел и семейството му. Това значи, че ти си виновен.
— Но моята теория… — изломоти Лантос.
Аз наврях гадния си славянски нос право в лицето му:
— Да го начукам на теорията ти. И двамата знаем, че е пълна с лайна. Говори колкото искаш за хармония и равновесие. Но двамата с теб знаем, че не говориш за хармония или равновесие. Това е шибана димна завеса. Ти говориш за пари — много пари.
Понечи да протестира. Проклетата вена започна отново да пулсира. Срязах го:
— Както каза, ти си бизнесмен. Значи за теб всичко е бизнес — заподло. Същото казах и на Андрей в Москва, помниш ли? Всичко е заподло.
Имах работа. Време беше да кажа „сайонара“ на този гнойномъдест, негоден за нищо шибаняк с увехнала пишка.
— Ще се видим в ада, Вернер — където ще те пратя.
Съществуват няколко личностни особености, които трябва да ви обясня във връзка с Вернер Лантос. Повечето задници като него не понасят две неща. (Това не е съвсем вярно — не могат да понасят много повече от две. Но тези са значителни и могат да се използват, за да ги провокирате.)
Първо, хората като Вернер не понасят словесни нападки. И второ, не понасят да ги петнят. Помните ли онези торти и мазни неща, хвърляни към помпозни тузари в цилиндри от старите филми на Лаурел и Харди? Е, там се показваше нещо важно от социологична гледна точка: оня, който носи колосани ризи, гледа сериозно на външния вид. Аз пък харесвам малко бой с торти и храни от време на време. Но човек като Вернер Лантос по-скоро би позволил да го убият, отколкото да го изцапат.
Следователно станах, сякаш за да си тръгна, вдигнах чинията си с яйца и я изсипах право върху ризата на Вернер за четиристотин долара, вратовръзка за двеста долара и направения по поръчка костюм, който струваше повече, отколкото някои хора изкарват за два месеца. Бодигардът най-близо до нас се опита да се намеси. Късно — съборих го с удар с лакът отстрани на главата. Втори охранител се доближи, с ръка, бъркаща в сакото.
Пристъпих, за да посрещна атаката, стиснах въпросната ръка, дръпнах я към себе си, след това хванах китката му, рязко я свих напред и я счупих. Не обърнах внимание на писъка му, пъхнах ръка в сакото му, извадих един синкав „Валтер“ 32-ри калибър от подраменния му кобур и го насочих към Вернер Лантос, за да спра допълнителни действия от страна на тъпите му охранители.
В очите му се четеше мисълта за убийство. Стана, като яйцата от закуската ми покапаха приятно по предницата на шития по поръчка костюм, и започна да крещи неразбираеми неща по мен.
Аз отстъпих, като продължавах да държа пистолета срещу него. Бодигардовете му стояха в замръзнали пози. Една маса ме удари в бедрото. Преобърнах я, внимателно прекрачих една правоъгълна бяла саксия и излязох назад на тротоара.
С периферното си зрение долових движение отляво. Шофьорът на ситроена на Лантос идваше към мен. Приведох се и рязко се извих, като го ударих с пистолета по бузата, и го съборих на колене и ръце. Далеч надолу по „Шанз Елизе“ забелязах мигащи светлини на полицейска кола, която се опитва да си пробие път през автомобилите. Обърнах глава на сто и осемдесет градуса и видях втори черно-бял седан, тръгнал в посока към мен с включена сирена и мигаща лампа.
Как, по дяволите, бяха извикали les flics68 толкова бързо? Не знаех, пък и не ме интересуваше — полицаите представляваха неприятност, от която нямах нужда. Тръгнах през булеварда, като се привеждах и втурвах като някакъв шибан ръгбист, а колите около мен тръгваха и спираха. Като тичах, извадих пълнителя на пистолета и го оставих да падне на земята. След като стигнах отсрещната страна на широкия булевард, скрих пистолета в голямата си длан, дръпнах затвора, за да извадя и патрона в цевта (той също падна на земята), след това извадих предната част на скобата на спусъка, и я извих настрани, с което освободих предпазителя.
Като се отдалечавах от звука на сирени, разглобих незабелязано пистолета на съставните му части, като внимателно избърсвах всяка една от тях с кърпичката си, за да изтрия отпечатъците. Затворът отиде в едно кошче на ъгъла на рю „Вашингтон“. Пружината влезе в една пощенска кутия пред пощата край Търговската палата до рю „Балзак“. Рамата излетя през борда и отплава в уличната канализация на авеню „Фридланд“.