Болката е изпитание, физическо стълкновение, което трябва да бъде преживяно, вкусено с наслада и изследвано с всеки удар, праскане и фраскане. За мен тя съществува, за да мога да ви демонстрирам, мои постоянни и нежни читатели, че съм неизменно… жив.
И може би точно затова в този прецизен, болезнен и дори Хейдегеров момент3 командирът на самолета — който чакаше своя сигнал — получи същия този сигнал от пилота и открехна люка отдясно. Чу се съскане като от великан и усетих как самолетът потрепери при спадането на налягането, а и на температурата с тридесетина градуса за четири секунди и половина. О, благодаря, че ми го начукахте, моля за още веднъж! По-неизменно и по-екзистенциално жив не съм бил.
Направих усилие да наглася шлема, маската и очилата, но обстановката никак не ме улесняваше. Един проблем: тъмно беше, ако си спомняте. Друг проблем: носех оборудване, колкото да напълниш цял чувал с лайна и ми беше трудно да се движа бързо, защото при всеки опит да преместя тялото си, ремъците, каишките, примките, въженцата и връзките по мен постоянно се закачаха в многобройните кукички, закачалки, прътове или скоби на самолета.
В края на краищата човек не скача от самолет на девет хиляди и триста метра да убива лошите, облечен само по долни гащи, маратонки и нож. Всичко, което смятате да използвате, трябва да носите със себе си. И когато оперативният ви план изисква тридесет мили полет с парашут, последвани от десет до петнадесет мили в лодка, последвани от дявол знае какво, трябва да си носите достатъчно оборудване за всеки случай. Всеки случай ли? По дяволите, човек трябва да се тревожи за вездесъщия мистър Мърфи и затова се налага да излезе от самолета с повече боклуци по себе си, отколкото има в шибания армейски каталог. А нещата стават още по-завързани, объркани и сложни, когато работите като мен, на тъмно. (Това не е игра на думи. В момента става дума за тъмночерни — да се чете непроследими — операции.)
Ето защо носех водонепроницаем костюм (френски, без търговска марка) под черен летателен комбинезон от тъкан „Номекс“ (немско производство). Върху тях имах спасителна жилетка в стил „подводен диверсант“ (също черна), както и жилетка за близък бой на английската морска пехота, снабдена с противокуршумна броня клас III и надуваем мехур, а да не говорим за петнадесетината и повече кила смъртоносни неща от пластичния взрив (в случая богат на RDX чешки „Семтекс“) и българските, тънки като молив детонатори, до дигиталния автофокусиращ фотоапарат за лесно правене на снимки (произвежда битови и байтови компютърни образи върху дискета от три инча и половина, а не върху обикновена лента) и почти две дузини допълнителни пълнители за пистолета ми, всеки от тях пълен със старомодни източногермански патрони „Plus P“.
Дясно на борд на меко подплатения колан за пистолет около кръста ми висеше неизлизащият от мода тактически кобур за закачане на бедрото, направен от изкуствена материя и носещ португалски вариант на деветмилиметров полуавтоматичен „Хеклер и Кох“. Джобчето, което обикновено съдържаше резервен пълнител, сега помещаваше заглушител. Окачен ляво на борд на кръста ми и стегнат към лявото ми бедро беше огромният кобур от найлонова материя за пълнители с по тридесет патрона (заредени със същите швабски муниции, както в пистолета), за да мога да презареждам своя „Хеклер и Кох“ MP5-PDW. Коланът ми държеше и манерка с вода, кесийка с малки, но мощни резачки за тел (английски), аптечката (също френска) и щурмови нож марка „К-бар“ в ножница от материал „Кайдекс“. Вече ви казах за кислородната маска (японска) и шлема (израелски). Мисля, че не съм споменавал кислородната бутилка, навигационния пакет на гърдите ми и радиото.
Нормалното ми тегло е в зоната на стоте килограма. Ако на самолета имаше кантар, щях да тежа към 120. А все още не носех и три четвърти от багажа. Целта на това описание на инвентара е да покажа, че като се стигне до категорията „материали, които се закачат по стърчащи неща“, възможностите са много.
Усетих, че пръстите ми в ръкавиците от „Номекс“ се схващат. Е, не ми пука дали сте скачали от девет хиляди и триста метра поне веднъж или неколкостотин пъти като мен, но като разхерметизират шибания самолет, адски бързо става адски студено. Дори и с комбинезони и дебелите един сантиметър костюми за във водата под тях, изведнъж се почувствахме д-д-д-ълбоко замразени.