Хората на Аристидес чакаха по предварителна уговорка в малкото хаитянско рибарско село Дейм Мари в северната част на острова Cap Carcasse. Тюлените, акостирали през нощта в малки надуваеми лодки, намерили хаитяните, докарали ги при бързите лодки и ги измъкнали, като изминали 125 мили в открито море за малко повече от три часа.
Почти девет месеца операцията остана секретна. По време на борбите за бюджета един капитан от силите за война със специални методи от Западното крайбрежие я издаде на репортера на вестник „Сан Диего Юниън“ Грег Вистика. Същият беше разкрил историята с Тейлхук, защото се надявал, че Конгресът, който не бе уведомен за тази операция, ще намали бюджета на „ТЮЛЕН-група 6“.
— Хей, шпикер, да ти го начукам!
Типичен поздрав за водолаз, който дойде от Харис Малката бира, седнал на края на редицата и стиснал кутия „Куърс лайт“ в юмрука си четиридесет и четвърти номер. Малката бира, чипоносият, червенокос къдрав кльощав тюлен с истинско име Майк, е метър и деветдесет. Ако го накиснете в кал за два дни и цялата кал остане по него, сигурно ще стане осемдесет килограма. Но злобният дребосък вдигаше щанга от сто и петдесет кила, а и много го биваше да раздава юмруци, копелето му с копеле. Вероятно в него имаше нещо костенурско — можеше да нанася удари точно като тях — по много начини. Обичаше да пие и да се бие (последното нещо, с което се гордееше, беше, че преди около година отхапал ухото на един лейтенант от хвъркатите при сбиване в „Реди рум“ — бар до задния портал на авиобазата на Военноморските сили в Оушъна). Кучият му син плуваше като риба и се движеше, сякаш е с турбина. Той е човекът, който ви трябва, ако ще се занимавате с подводни операции. Нямаше нищо неизвестно за него при влизане и излизане от всякакви подводни ситуации.
През последните тринадесет години Малката бира не се отделяше от Джеф Мийд, известен като Пик — източен и слаб дългуч, когото избраха да работи в тандем с Малката бира по време на основното обучение по подводна диверсия. Решение на един старшина без чувство за хумор. Е, майната му на старшината, защото оттогава те бяха неразделни. Завършиха обучението с еднакви звания. Станаха старшини в един и същи ден. Отидоха в „Шестицата“, където Малката бира стана шеф на водолазните операции, а Пик отговаряше за сапьорите. Въпрос: По какво се познава добрият сапьор? Отговор: Ако след около пет хиляди диверсионни задачи все още може да брои до двадесет на пръстите на ръцете и краката си. Което е добре, защото хобито на Пик — летенето — изисква ръце и крака. Квалифицирал се е за летене по прибори на многомоторен самолет, което значи, че може да кара всяко нещо от противолодъчен самолет „П-3 Орион“ до „БЦ-131 Херкулес“, ако е необходимо.
Това ми харесваше. Когато командвах „Шестицата“, окуражавах хората си да вземат уроци по летене. Исках групата ми да е самостоятелна, за да можем при нужда да се оправяме сами и да не викаме военновъздушните клоуни. След напускането ми летенето бе оставено в ръцете на офицерите. Военноморските сили смятаха, че не е редно редовите бойци да летят, защото не са джентълмени, а летенето е изкуство за джентълмени.
Както и да е, Джеф и Малката бира бяха играли в Дам Нек почти шест години. Отидоха там малко след моето напускане и успяха да оцелеят въпреки всичките задници, които смятат, че дисциплината е начин за укротяване на „ТЮЛЕН-6“ най-малко приложимото за този дует побойници. Накрая, когато миналата година „Шестицата“ бе поета от един смотан гъзолизач, полковник на име Дон Пич, за когото всяка проява на веселие е грях, нещата се промениха. Инцидентът с отхапаното ухо му дошъл твърде много и помолил Малката бира или да се махне, или да прекара известно време в дранголника. Заедно с него напусна и Пик. И за мое огромно удоволствие сега и двамата се бяха записали доброволно в чистилището на „Червената клетка“.
Не познавах другите трима и затова ги нарекох Уинкин, Блинкин и Нод.89 Уинкин се казваше Дейл, двадесет и шест годишен тип с кръгло бебешко лице, коса с цвят на карамел и обувки четиридесет и пети номер. Побърза да ми обясни, че обича да стреля и да плячкосва. Добре. Казах му, че ще му дам възможност да се прояви. Блинкин се казваше Карл — ирландец с маслиненокафява кожа и тъмни, влажни очи, които сигурно му носеха успех сред жените. Нямах нищо против хората ми да робуват на пишките си и му го казах, а в отговор получих голяма, широка усмивка. Следващият беше Нод — Еди ди Карло, един от онези яки, мълчаливи типове, които се срещат по-често в Специалните сили, отколкото сред тюлените. Такива замислени типове като него обикновено са много добри за челен дозор. Попитах го защо се е записал в „Клетката“. Разказа ми как ритал до посиране главния старшина в „ТЮЛЕН-група 5“, когато оня му казал, че не може да иде в Ирак, защото приличал много на евреин.
89
Герои от едноименно стихотворение за деца от английскиската поетеса Юджийн Фийлд. — Б.пр.