— Дявол да го вземе, шпикере, аз съм си евреин. Половин евреин. Та му раздадох ритниците. — Допи бирата си и надигна челюст към мен като някакъв зъл булдог. — Да имаш нещо против това, сър?
— На мен ми изглеждаш достатъчно евреин, заднико. Ставаш.
Всъщност всички ми изглеждаха добре, само дето бяха малко чистички за моя вкус. Това е нормално за младите тюлени. Но пък смучеха бирата си като истински мъже и не се сърдеха, че използвам мръсни думи. Надявах се, че ставаха за пушечно месо.
Е, да поговорим и за това. Вероятно сега охкате и се питате защо, по дяволите, тоя пак приказва за пушечно месо. Господи, какъв безчувствен простак е този Марчинко и колко много му липсва политически усет.
Е, нежни читателю, пушечното месо е реалност във войната. Има моменти, когато в качеството си на командир трябва да вземеш решение, с което може би ще изпратиш някои от хората си на смърт. Точка. Край.
Като създавах „ТЮЛЕН-група 6“, избрах няколко от по-младите стрелци и знаех, че те ще бъдат първите, които ще попаднат в лапите на смъртта, ако се наложи. И не изпитвах никакви угризения или чувство за вина.
Не се притеснявах, защото и аз като тюлен бях пушечно месо на Военноморските сили. Всъщност всички специални бойни групи са такива. И винаги е било така. Разбира се, групите за подводна диверсия в Омаха Бийч90 през юни 1944 г. са загубили повече от петдесет процента от хората си. Съставителите на планове в екипа на Айк са знаели какво ги очаква и въпреки това са изпратили голите воини да изпълняват мисията си. Водолазите от Омаха Бийч са били пушечно месо. Такива са били и смелите канадски командоси, загубили осемдесет процента от хората си при Диеп.
Но генералите, които са измислили тези операции, не са били злодеи. Нито пък са били хора със закоравели души. Понякога войната изисква жертви в името на по-висшето добро. И когато получиш заповед, не е необходимо да ти харесва, просто трябва да я изпълниш. Независимо от последствията.
Ако се наложи, ще изпратя хората си на смърт, но това не значи, че не ги обичам, нито пък че смъртта им няма да ми тежи. През всичките тридесет и три години служба във Военноморските сили загубих само един човек по време на бой — Кларенс Ришър, когото убиха в Чау Док при офанзивата по време на празника Тет през 1968 г. Смъртта му все още ме разкъсва. Вярвам, че и всички, които работят за мен, знаят, че никога няма да ги накарам да направят нещо, което аз не съм правил, и че съм толкова пушечно месо, колкото и те. Знаят, че заедно сме се напъхали в тези лайна.
Затова, моля, не ми пробутвайте повече такива сантиментални глупости и тъпи оплаквания, че хората ми са пушечно месо. Това е част от работата. Човек доброволно става тюлен или зелена барета, рейнджър или пък разузнавач от Морската пехота и много добре знае, че е пушечно месо. Знам го и винаги съм го знаел.
Край на урока.
Не ми трябваше много време, за да обясня ситуацията, в която се намирахме. Разказах за взаимоотношенията между Грант Грифит, командващия, Пинки и мен. Според мен Грант имаше начин да държи Пинки. Може би някакъв Дж. Едгар Хувър — така аз наричам шантажирането. Може би има и друго нещо, например обещание за четвърт милион годишно. Но какъвто и да беше случаят, резултатът си оставаше същият — изкупителната жертва бях аз.
Интересно ми беше, че момчетата доста бързо загряха, че нещо около Грифит не е съвсем наред. Е, мръсникът се надушва отдалеч. Те имаха много въпроси за седмицата, която прекарах в Япония, и за това как Грифит и неговата охранителна фирма се вписваха във всичко това. За воини като нас малко неща могат да са случайни. Като разбраха, че Грифит работи с Военноморските сили по проблема за севернокорейските атомни оръжия, антените им щръкнаха като пишки.
Разказах им за военната игра — за това как Грифит иска да е герой от войната със специални методи, за музея му с военни играчки и как бълва мъдрости от философията на азиатските бойни изкуства. Разказах им и за работата на Бренекето и най-вече за Мани Танто.
90
Кодово наименование на една от точките в Нормандия, където дебаркират съюзническите войски през Втората световна война. — Б.пр.