— Добре, смрадливци, ето ви плана.
Щабът на Военноморските сили във Вашингтон се намираше върху площ от шестстотин декара и се използваше още от XIX век. Повечето от сградите в „старата“ част, която се намираше в най-западната страна, огромни шестетажни складове от червени тухли, бяха построени по време на Гражданската война. Там се намираше и Следствената служба на Военноморските сили, както и Военноморският музей. Зад почти двуметровата сграда бяха квартирите на старшите адмирали. Там живееха главнокомандващият и Пинки Прескът, както и двадесет и петима от другите големци на Военноморските сили. През пролетните вечери генералските съпруги развеждаха кучетата си из парка „Адмирал Луц“ или се разхождаха надолу по авеню „Далгрен“ към река Анакостия, в която е закотвен стар есминец на име „Бари“.
Разбира се, този участък — между 6-а и 10-а улица, от южната страна на улица М, беше точно в средата на най-опасния район, затова подобни занимания се провеждаха само в района на поделението. Преди няколко години съпругата на един адмирал се беше отклонила от района. Намериха я след два дни, накълцана на котлети и захвърлена в кофа за боклук.
И за да не се притесняват генералите (и да не ги ограбват), през цялото денонощие патрулираха собствени полицейски сили, както и ченгета, наети от правителствените сили. Но въпреки това базата е широко отворена. Както установих, не е необходимо много време, за да проникнеш тайно в нея, а още по-лесно беше да се измъкнеш оттам. И, разбира се, ако някой от бандитите от парка реши, може да опразни кабинета на адмирал Роу, без някой да го усети. Затова ми се струваше, че е добре да разбием няколко генералски жилища, за да им покажем на какво са способни предприемчиви мозъци и енергични тела.
Но адмиралските жилища щяха да бъдат прекалено лесни. Вместо това се насочихме към щаба на Следствената служба, която се помещаваше в шестетажната сграда „Фордас“, към кабинета на командващия, към щаба на охраната и електроснабдителното съоръжение на базата. Според мен това си бяха съвсем нормални цели за терористи. И най-добре щяха да злепоставят някои хора.
Проведох първата си разузнавателна операция в събота по обед. Пъхнах косата си в бейзболната си шапка от зелено кадифе, напъхах се в чифт черни панталони, поло и кафяво кожено яке и с пуфтене преминах през портала. Махнах с ръка на часовия. Той имаше до себе си снимката ми от „Свирепия“, на която бях с коса до раменете и брада като на Чарлс Менсън91. Майната ти, заднико. Криех фотоапарат в джоба си и злоба в сърцето си.
— Приятен ден, моряко.
Направих снимки на щаба, като обръщах внимание на маршрутите за проникване. Помолих една приятна генералска съпруга, която разхождаше кучето си, да ме снима пред Следствената служба. Щеше да е чудесно попълнение на колекцията ми. Надникнах през вратата към сграда 22 и си отбелязах състоянието на охраната. Такава не съществуваше. Отидох до електроснабдителното съоръжение и проверих ключалките на вратите. Лесно можеха да се отключат.
Обядвах спокойно в кафенето, а после отидох в гимнастическия салон на базата, където прекарах един час във вдигане на тежести, възползвах се от сауната и откраднах пропуските на трима офицери, които се къпеха на душовете и за мое улеснение бяха оставили шкафчетата си отключени.
Доволен и в добро физическо състояние, преминах в тръс край сграда 200, където се намираше кабинетът на главнокомандващия. Влязох, качих се по стълбите до втория етаж, отидох в дъното на коридора и проверих вратата.
Отвън седеше един морски пехотинец. Носеше пистолет 45-и калибър в кобура си. Забелязах, че е без пълнител. Логично. Със зареден пистолет можеше да застреля нападатели. Мен например. Но нещата не стоят така в новите, по-нежни, по-любезни въоръжени сили. Не, той просто ще умре, стиснал пишката си в ръка.
Изправи се пред мен.
— Сър?
Усмихнах се бързо и размахах един от откраднатите пропуски, като криех с палец снимката. Според картата аз бях полковник Кук. Потупах се по джоба, засмях се нервно и безпомощно свих рамене.
— Забравих ключовете си у дома, ефрейтор. Трябва да напиша един доклад и ако не го довърша, в понеделник командващият ще обядва със задника ми.
— Няма проблеми, сър.
Отвори вратата на апартамента. Влязох, сложих си чифт хирургически ръкавици и се разрових из шкафовете и кантонерките, докато намерих комплект ключове. Прибрах ги в джоба си. След това проверих дали оставям всичко така, както го заварих, взех една празна папка, напълних я с листа за ксерокса и излязох отдясно на сцената с усмивка.