— Благодаря, морски пехотинецо.
Той отдаде чест.
— За мен е удоволствие, сър. Приятно прекарване на уикенда.
— Смятам, че ще е приятно.
Навън метнах папката в първата срещната кофа за боклук. Тичешком се върнах при главния портал и на излизане махнах с ръка към часовия и му пожелах приятен ден.
В неделя заведох момчетата при базата за предварителна атака. Пик и Малката бира влязоха през снабдителния участък от 45 декара в най-западната страна на базата. Порталът там никога не се охраняваше. Отидоха до верижната ограда, която разделяше снабдителния участък от базата, срязаха веригата на портала за персонала и сложиха нова верига с катинар, които носеха със себе си. Чери, според пропуска беше капитан, се вмъкна в офицерския клуб и претършува гардеробната. Върна се с три портфейла, две куфарчета със секретни материали и ново яке.
Аз, Малката бира и Пик повозихме Уинкин и Блинкин в кола под наем. Обиколихме базата и си отбелязахме вратите и оградите. След това тръгнах по междущатско шосе 395, което минаваше на по-малко от петнадесет метра от кабинета на главнокомандващия. Когато посочих целта и обясних как ще я превземем, хората ми не можаха да не се засмеят.
Заведох момчетата на обяд в офицерския клуб на военновъздушната база „Болинг“, където членувам. Там ядеш на корем за 7,95 долара, а виното и бирата са безплатни. Гарантирам, че тази вечер бяха на загуба заради нас.
Докато все още се намирахме от другата страна на реката, се отбихме в гимнастическия салон на военноморската станция „Анакостия“ и откраднахме още три пропуска.
Извадих късмет — станах адмирал с две звезди, без да чакам одобрение от Сената. На паркинга зад гимнастическия салон имаше две отключени леки коли с пропуски „Военен окръг Вашингтон“, монтирани на поставки отвън, вместо да бъдат от вътрешната страна на стъклата. И тях откраднахме.
В неделя се събрахме за вечеря в бара на стрелците и аз разпределих задачите. Исках да включа и Стиви Уондър в тази малка лудория, но той бе напуснал града по работа — представяше се за оръжеен инспектор към ООН, а в същото време монтираше подслушвателна апаратура за една несъществуваща агенция. Намираше се в страна, чието име трябва да остане тайна, но която на картата много прилича на Ирак. Негова грешка.
Аз и Гадния си определихме щаба на Следствената служба. На Пачия крак и Чери дадох сградата на снабдяването с позволението да откраднат по възможност цялото оборудване. Малката бира и Пик щяха да опустошат кабинета на главнокомандващия военноморските операции, а аз щях да ги посетя веднага след като свърша със Следствената служба. Уинкин, Блинкин и Нод трябваше да се заемат с полицейската станция на базата и с енергоснабдителното съоръжение. Така те, облечени като охрана, в откраднат джип от полицията на военноморската база щяха да наблюдават, докато аз и Гадния проникваме в Следствената служба.
Костюмите бяха лесна работа. Щяхме да се облечем като за бягане — в сини горнища с емблеми на академията в Анаполис. Имахме си и пропуски, откраднати от гимнастическия салон.
Ударът щеше да започне в 21,30 часа и да завърши в 1,00. Щяхме да скрием оборудването и играчките от склада в джипа, а част от откраднатото да прехвърлим в кола, паркирана откъм снабдителния участък в западния край на базата — просто щяхме да преминем през портала, който Пик и Малката бира приготвиха, да натоварим колата и да заминем. Останалата част от плячката щеше да замине с полицейския джип на базата.
Звучи ли твърде просто? Твърде логично? Твърде лесно? Разбира се, и тъкмо затова свърши толкова добра работа.
В понеделник изпълних задължението си — съгласно заповедта изпратих ежедневния си отчет до Пинки. Написан бе в бъбрив и безобиден стил. Обяснявах, че напредваме по план и ще посетя щаба, че възнамерявам да говоря с офицерите от охраната, но не и да ги видя лично. В края на краищата, ако им се обадех лично, щяха да разберат, че съм си обръснал брадата и малката ми изненада можеше да се провали.
Въпреки всичко удържах на думата си. Набрах un coup de telephone92 до полковника, който отговаря за охранителния взвод на щаба. Представих се като новия командващ офицер на „Червената клетка“ и обясних, че ни е поставена задачата да проведем наблюдение и учение за охраната.
Полковник Уъртингам Уошингтън Люис ми каза, че е абсожително и пололютно готов за нас.