— Имаме сценария и хората ми са готови да тръгнат, полковник — каза ми той.
Запитах се какъв ли е сценарият.
Всъщност той ми го прочете:
— Вие влизате през главния портал в 10,30 часа в петък и тръгвате към сграда 200, където се намира Щабът на Военноморските сили. Вземате часовия при главния портал за заложник. Но той обявява тревога, преди да го хванете, и нашият екип за бързо реагиране е готов. Блокираме пътя, за да не можете да стигнете до щаба, и затова се затваряте със заложника си в гаража. Ние отцепваме мястото, отрязваме ви тока и повеждаме преговори. След три часа се предавате. Това е доста правдива ситуация, ако питате мен.
Прехапах език.
— Така ми изглежда и на мен, полковник.
— Можем да направим анализа по-късно. Отделил съм целия ден за вас, но не мисля, че ще ви трябва повече от половин час. Тук сме доста добре укрепени.
— Така ли?
— Разбира се. Базата е напълно сигурна. Погрижил съм се за това.
Напълно му повярвах.
— Добре, полковник. Струва ми се, че нещата при вас са съвсем наред. Довиждане до петък.
Глава дванадесета
Във вторник вечерта отидох с колата до Анаполис, откъдето купих седем комплекта фланелки с емблеми на академията и три якета с надписи с името на университетския отбор. Взех си и бейзболна шапка, на която със златни букви на син фон беше написано: „ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ“. Козирката беше богато украсена с пържени яйца. Скриваше много добре косата ми. После се отправих към една обществена пералня, където пуснах фланелките и панталоните да се извъртят два пъти. Докато чаках, се отбих в книжарницата на академията, за да сложа автографа си на наличните им екземпляри от „Свирепия“, и с радост установих, че книгата почти се е изчерпала. Когато излезе, административното ръководство на академията не ми разреши да раздавам автографи в района на поделението. Но курсантите купуваха стотици книги и това ми доставяше огромно удоволствие. Възможно бе дори да понаучат нещичко от нея.
В 16,55 се отбих в Пентагона, за да оставя един плик на идеално чистото бюро, на адютанта на Пинки Прескът. Той, както и Пинки, вече си беше заминал. Там беше само началник-щабът — книжен червей, който приличаше на катерица и се казваше Майер. Вдигна поглед, когато тръгнах към вратата.
— Мога ли да ти помогна с нещо, Дик?
— Не. Оставих доклада за Пинки на бюрото на административния му помощник.
Махна разсеяно с ръка и се върна към хартиите си.
— Ще му предам.
Съгласно заповедта съобщението беше адресирано до негово кралско височество заместник-командващия по военноморските планове, политика и операции и гласеше: „Уважаеми Пинки, в случай че няма други указания, като подготовка за предстоящото учение за проверка на сигурността тази вечер моето звено ще провери готовността на Щаба на Военноморските сили. С любов и целувки Ричард Марчинко, полковник, ВМС, САЩ.“
Ухилен, излязох от сградата и тръгнах към метрото. Проверка ли? Щях да им направя една шибана проктосигмодиоскопия93.
Срещнах се с момчетата в Пещерата — таванския ми апартамент в старата част на Александрия — и им раздадох униформите. Отидохме с таксита до националното летище, откъдето наехме „Линкълн Континентал“ и „Форд Ескорт“. Бяхме с фалшиви документи и шофьорски книжки, точно както истински терористи. Закарахме колите на паркинга при парка „Шутър Макгий“. Изстъргахме лепенките на фирма „Херц“ от задните стъкла и поставихме надписите „Военен окръг Вашингтон“ на таблата. Екипировката си, която носехме в огромни найлонови сакове, прибрахме в багажниците, а след това откарахме колите при „Булфедърс“, един бар на „Кинг стрийт“ в стария град, където ядохме хамбургери, пихме бира „Куърс“ и уточнявахме последните подробности.
Към осем и половина вече бяхме на път. Уинкин, Блинкин и Нод се свиха на задната седалка на форда и заедно с Пик и Малката бира отидоха към щаба. Трябваше да паркират на тридесетина метра от обработената ограда. Докато триото новаци открадне един полицейски микробус и се установи с него пред Щаба на Военноморската следствена служба, Пик и Бирата щяха да влязат в сграда 200 и да отворят кабинета на командващия с ключовете, които бях откраднал. Според инструкциите те трябваше да неутрализират морските пехотинци пред вратата. Гадния подкара линкълна. Джери седеше до него. Аз лежах свит на пода пред задната седалка, а Пачия крак беше качил краката си номер 45 върху мен. Е, естествено, бях обръснал брадата си. Сигурно беше, че никой няма да ме познае. Но защо да рискувам?
Гадния забави ход при портала, махна за поздрав на охраната и премина с петнадесет мили в час. След като заобиколихме музея на Военноморските сили, свърнахме наляво към осветения участък. Паркирахме пред една сграда, която по времето на Гражданската война е била склад. Намираше се точно зад сегашния склад, на две пресечки от щаба на Следствената служба. Гадния отвори багажника. Свалихме оборудването и се заловихме за работа.
93
Съчетане от Proctodioscop — ректоскоп и Sigmodioscop — уред с лампа за преглеждане на дебелото черво и ректума. — Б.пр.