Сега, когато бях отново тук, всички те искаха да ме разкъсат. Затова трябваше да се защитавам. Документите от Специалната служба бяха точно онова, от което се нуждаех. В момента се съхраняваха под дъските на пода в кухнята на вила „Свирепия“, където Стиви Уондър ми направи малко скривалище. Толкова е тайно и добре измислено, че един голям шпионин от ЦРУ стар приятел на Стиви, дойде и го търси девет часа. Не успя да го открие.
Още не беше дошъл моментът да казвам на никого с какво разполагам. Освен това Пинки беше следствен и нещата можеха да се извъртят много гадно. Исках да разбера кой е предал Пинки, да установя кой е високопоставеният цивилен източник. Исках да знам дали наистина се е ангажирал с чужд агент, защото в този случай задникът му щеше да бъде МОЙ, или са му скроили номер, но и в този случай задникът му щеше да бъде МОЙ.
Трябваше ми време, за да измисля как да използвам в своя полза папката „Ловец на лисици“ и порнографските страстни снимки с пишката на Пинки и катеричката на мацето. По-добре щеше да го оставя да бълва огън и жупел за снимката и да изчаквам.
Затова се разкарах. Заведох момчетата на тържествена вечеря в „Чарт Хаус“. Започнах да въртя телефоните и да възстановявам старата мрежа от старшини и младши офицери, която в миналото използвах, за да заобикалям системата. Наричам я своята предпазна мрежа, защото ми позволява да работя извън системата. Свързах се с То Шо и му пуснах името на Мико Такаши. Дори се обадих на Джо Андрюс, за да проверя как вървят работите с миниподводниците. И постепенно добавях малко по малко към досието на Грант Грифит.
Аз съм човек, който се доверява напълно на инстинктите си. По време на бой съм оставал жив именно заради това. Като оня път във Виетнам, когато някакъв глас ми каза: „Наведи се!“, и аз се проснах на земята точно когато един автомат АК-47 започна да стреля срещу мен от пет метра разстояние. Стотици пъти е трябвало да вземам решения на живот и смърт. Много от тях съм вземал инстинктивно и рядко съм съжалявал. Сега инстинктивно знаех, че независимо какво ми казва Грант Грифит, независимо кого познава, независимо колко важен е той за сигурността ни, той е мръсен. Просто не можех да го докажа — засега.
Впрочем имах си и достатъчно друга работа. Живеех в Пещерата и проверявах играчките, които моите малки, гадни дяволи бяха задигнали от склада. Вероятно имахме стока за половин милион долара — от чифт телевизионни камери с фибростъкло, по-малки от телчета за почистване на лули, до уреди за анализ на гласове, както и комплект устройства за кодиране на гласове, толкова малки, че се побират в джоб. Нямах никакво намерение да ги връщам, защото смятах, че някъде, някога, някак си ще ми потрябват. Такива играчки винаги са необходими.
Четиридесет и осем часа по-късно ме извикаха да се явя при заместник-командващия по операциите, плановете и политиката. Пинки си беше все така чаровно груб.
— Ела — каза той вместо поздрав, грабна ме за якето и се запъти към вратата.
Последвах го като куче — движеше се по адмиралски гордо по коридора, спуснахме се в галоп по стълбите два етажа по-надолу и тръгнахме в обратна посока по коридор Д към стаите на Обединеното командване. Спряхме пред една необозначена врата и той набра комбинация на цифровата ключалка. Влязохме в стая, която беше точно срещу Обединеното командване, където бях и преди по време на подготовката на спасителната мисия в Техеран.
Вътре беше изправен триножник. На дългата маса имаше разтворени папки. И една катерица разузнавач с една адмиралска звезда и цайси на име Хауърд Розенберг крачеше нервно. Двама от адютантите му, пикльовци с нашивки на полковници и очила с дебели стъкла, седяха на сгъваеми столове и си гризяха ноктите. Пинки ни представи, а след това се заехме с работата. А тя си беше доста гадна, повярвайте ми.
По същество — възлагаха ми незавидната задача доброволно да заведа хората си в севернокорейски води, да проникнем в пристанищата за миниподводници в Чонгджин, където се намират най-секретните военноморски инсталации на Корея, и да поставим подводни следящи монитори на всички севернокорейски миниподводници, които успеем да открием, за да могат да ги следят от спътници. Разузнавателните агенции бяха установили, че в Чонгджин контрабандно се вкарват ядрени материали с помощта на, както се изрази един от пикльовците, „няколко различни устройства за следене, монтирани на място“. Симултанен превод: Монитори на Националната следствена служба са били поставени на контейнерите. Спомних си „Нарита“. Отново изпитах онова déjà vu94. Питах се кой ли всъщност дърпа конците на Розенберг. Не е ли това поредната операция на Грант Грифит за прецакване на другите?