Но Пинки сложи вето на моя сценарий за оплячкосване, грабежи и палежи, като ми напомни, че е решено да изпълним мисията си, без никой нищо да разбере. От друга страна, постигнахме съгласие, че е по-безопасно да отидем до подводницата с хеликоптер, отколкото да скачаме с парашут. Една точка в полза на добрите.
Но ако някой отчиташе точките, щеше да види, че Пинки водеше с голяма преднина. Загубих навсякъде — от профила на мисията до шестдесетте дни за обучение на хората.
Пинки ми даде възможност за избор. Можех да замина за Япония и да започна мисията след 48 часа или за шест дни да проведа проверка на водолазното оборудване в Калифорния.
Попитах го каква е уловката.
— Няма никаква уловка, Дик. Само дето, докато се намираш в Калифорния, от теб ще се иска да проведеш тридневно учение за проверка на сигурността на оръжейната инсталация на Военноморските сили в Сийл Бийч.
— Сийл Бийч ли?
— Трябва ли да повтарям? Сийл Бийч. И ще е добре за теб, ако учението бъде проведено като по книга. Буква по буква. И никакви глупости с предварителните указания. Никакви изненади, защото хората ти ще станат редници. Разбирате ли, полковник?
Ще се повторя ли, ако кажа, че ми се привиждаха убийства? Мислено преброих до десет и казах на Пинки: „Да, сър“. Но всъщност исках да му кажа, че е гадно псе.
Върнах се в Пещерата и прекарах 24 часа усамотен и вглъбен в проблемите, които трябваше да решавам. Например, защо Пинки е определил ние да нападнем Сийл Бийч? Последния път, когато бях там, един от цивилните служители по охраната съди Военноморските сили за грубо отношение на „терористите“ от „Червената клетка“. Съдебното дело се беше проточило с месеци и струваше милиони долари, а изходът му беше незадоволителен за всички. Военноморските сили се съгласиха да платят по-малко от това, което искаше цивилният. В Сийл Бийч бях персона нон грата и всички, включително и Пинки, го знаеха.
Може би това е капан. Нека хванем Дики с ръка в кацата с ядрения мед и да го пратим във Форт Левънфорд. В края на краищата Сийл Бийч беше секретна инсталация, особено сега, когато се намаляваха стратегическите ракети и се разчиташе на тактическите ядрени ракети „Томахоук“, а много от тях се изпитваха, поддържаха и съхраняваха там.
Може би Пинки наистина се тревожеше за сигурността в Сийл Бийч. Не. Твърде наивно е. Може би е по-умен, отколкото си мисля, и всичко това е част от по-голям план, за който знаеше само той. Не, в никакъв случай, мамицата му.
Разсъждавах известно време над тези въпроси, но се отказах да разбера какво мисли Пинки Прескът Фъшкията. Имаше по-важни предизвикателства за мен.
Щях да използвам само едно сухо укритие в севернокорейските води и то беше конструирано така, че да може подводница да участва в специални операции, в които участват и съдове за транспортиране на водолази. Сухото укритие позволява на тюлените да излизат и да се прибират с десантната машина, а подводницата се намира под водата. Но често пъти изникват проблеми. Според правилата такова укритие трябва да се монтира непосредствено преди операцията и да се демонтира веднага след това.
Проблемът е, че като направите това, предупреждавате врага, че сте намислили нещо. Хората, които съставят правилата, не допускат, че някой от лошите типове може да види, че американските подводници ще дойдат да си монтират или демонтират сухи укрития.
Това беше една от причините да не бъда привърженик на програмата за съдовете за транспортиране на водолази. Превозват ви хора, на които хич не им пука за вас, а самото сухо укритие стърчи явно като надървената пишка на петнадесетгодишен хлапак и всички могат да разберат кога сте свършили работата си и какво сте направили.
Укритията със сухи докове бяха доста усложнени съоръжения в стил „Руб Голдберг“95. Подробното описание на работата с тях според сегашното упътване на командването за военноморските системи се побира на двадесет страници засукана военноморска проза.
95
Рубийн Люсиъс Голдберг (1883). Американски карикатурист и скулптор, създател на изключително сложни чертежи на съоръжения, даващи сравнително прости резултати. — Б.пр.