Доказателство? Доказателство ли искаш, любезни читателю? Окей. Нека за малко преминем на техническа вълна.
Казано с общи и (в наши дни много важно за благополучието ми) НАПЪЛНО НЕСЕКРЕТНИ термини, сухото укритие е съоръжение, състоящо се от хангар за съхраняване на най-много четири съда за транспортиране на водолази (считайте го за гараж), сфера за достъп (коридора, по който отиваме от подводницата до гаража) и барокамера за декомпресиране и рекомпресиране на водолазите.
Хангарът е цилиндър с диаметър три метра и по време на пускане и прибиране на съдовете за транспортиране на водолази се напълва с вода, а отляво и отдясно има разклонителни тръбопроводи за въздух за дишане и зареждане на водолазните апарати.
Съдовете за транспорт на водолази се поставят в хангара на специални колички с колела върху неподвижни релси и при пускането им в действие и прибирането им количката се изтърколва напред извън хангара върху удължение от допълнителни преносими релси. Външната врата на хангара (черупката) се управлява от хидравличната му система. Темпът на движение на външната врата може да се контролира чрез лоста на клапана. Колкото по-бързо блъскате помпата, толкова по-бързо се отваря и затваря вратата.
Сферата за достъп с диаметър два метра и двадесет сантиметра служи като преграда между хангара, барокамерата и подводницата и по време на пускане и прибиране на съдовете за транспорт на водолази се пълни с вода до оперативното ниво. Тя е снабдена с две херметични врати — едната води към барокамерата, а другата — към хангара. И двете могат да се пускат отвън и отвътре чрез завъртане на ръчната макара, която посредством система от зъбни колела задейства един заключващ пръстен. В аварийни ситуации сферата за достъп може да се използва за декомпресиране на водолазите, ако броят им превишава капацитета на барокамерата.
Барокамерата представлява сфера с диаметър два метра и десет сантиметра и осигурява херметичност за декомпресиране на водолазите. Остава суха през цялото време. В нормални случаи операциите по декомпресиране се управляват от самите водолази чрез нагнетателни и изпускателни клапани от вътрешната страна на камерата. Чрез вградена система се подава чист кислород за декомпресирането. Едно газоочистително и нагревателно устройство за въглеродния двуокис, разположено в барокамерата, предотвратява натрупването на въглероден двуокис и осигурява топлина за персонала по време на декомпресирането.
Представете си сухото укритие като голям, дълъг цилиндър, закрепен към палубата на подводница, а един люк позволява влизане в него през мястото за достъп.
Става така, че подводницата кръжи наоколо (ядрените подводници не могат да стоят неподвижно във водата или на дъното, трябва да се движат като акули, за да преминава достатъчно вода през охладителната им система), вие преминавате през сектора за транспортиране на оръжията (мястото, където се намират оръжията), отваряте люка за достъп, обличате водолазното оборудване или си слагате безбалонния апарат „Дрегер“, напълвате хангара с вода, отваряте вратата-черупка, сглобявате релсите, откачате съда за транспортиране на водолази и го изтърколвате навън. След това от външната страна на подводницата закрепвате един маяк „Зулу Виктор Делта“, или ЗВД, за самонасочване, за да може шофьорът на съда за транспортиране на водолази, в който се возите, да намери пътя в тъмното. Целият процес отнема около половин час отначало докрай с всичките „Може ли“ и „С ваше позволение, господа“, а и с редовните оплесквания според закона на Мърфи.
Ето защо поддържам нормалния метод с траулера или с пускането на лодка от въздуха. Така човек се притеснява за по-малко неща и следователно вероятността операцията ви да се превърне в едно голямо осиране е по-малка.
Но имах по-належащи проблеми от размислите за тактическите трудности при работата с укрития със сухи докове. Трябваше да събера малко агентурна разузнавателна информация за този район. (Агентурна информация я наричат, а за цивилните това е информацията, която събират двукраки шпиони.) Така щях да науча някои съществени неща за пристанището Чонгджин, които да са от полза, когато влезем в пристанището.
Време беше да задействам предпазната си мрежа. Затова се обадих на стария си съученик Кернан Ирландеца. С него бяхме в колежа за командни и щабни кадри за ВВС в Монтгомъри през 1976 г. и оттогава сме добри приятели, като без съмнение трупахме доста големи лихви от заплатата на греха96. Като бракуван полковник от Морската пехота сега, освен пенсията си получаваше и заплата от Разузнавателното управление към Министерството на отбраната. Малко са нещата в нашия свят, за които той не знае.