Беше ужасно нечестно. Дори не бяхме ходили на истински срещи. Една целувка преди половин година, и сега му забраняваха за вечни времена да се вижда с мен?
— Сигурно се шегуваш. — И аз не знам кой ме ядоса повече, дали придирчивият бог на въздуха, дошъл да наглежда Анубис, или самият Анубис. — Нали няма да допуснеш да ти нареждат така?
— Няма друг избор! — викна Шу. От усилието се закашля силно и гърдите му се разпаднаха на семена от глухарче. Шу си пръсна още веднъж с инхалатора. — Равнището на озона в Бруклин — пълна трагедия! Вече се разбрахме с теб, Анубис. Няма да общуваш повече с тази простосмъртна. Не е редно. А ти, момиче, само да си посмяло да припариш до него! Имаш да вършиш по-важни неща.
— О, така ли? — отвърнах аз. — Ами ти, господин Боклук Смерчов? Готвим се за война, а най-важното, което си в състояние да свършиш, е да пречиш на хората да танцуват валс.
Атмосферното налягане скочи рязко. В главата ми нахлу кръв.
— Виж какво, момиче — изръмжа Шу. — Вече съм ти помогнал повече, отколкото заслужаваш. Изпълних молитвата на онова русначе. Доведох го чак от Санкт Петербург, за да поговори с теб. Затова — млък!
Вятърът ме изтласка назад. Призраците отлетяха като дим. Изпадналите в безсъзнание простосмъртни се размърдаха и закриха лицата си — да не ги ударят отломъците.
— Русначе ли? — креснах, за да надвикам бурния вятър. — За какво изобщо ми говориш?
Шу се разпадна на отпадъци и се понесе на вихрушка около Анубис, после го вдигна от земята.
— Сейди! — Той се опита да се отскубне и да дойде при мен, но бурята беше много силна. — Шу, остави ме, поне да й кажа за Уолт! Тя има право да знае!
Почти не го чувах от вятъра.
— Уолт ли каза? — креснах. — Какво за него?
Анубис ми отговори, но не разбрах какво. Накрая вихрушката от отломъци го скри напълно.
След като вятърът утихна, и двамата богове бяха изчезнали. Аз стоях сама на дансинга, заобиколена от десетки деца и възрастни, които започваха да идват на себе си.
Смятах да изтичам при Картър, за да се уверя, че е добре. /_Да, Картър, наистина._/
После в светлината в края на павилиона изникна младеж.
Беше във военна униформа: вълнен шинел, прекалено дебел за топлата септемврийска нощ. Фуражката сякаш се държеше единствено на огромните му уши. Младежът носеше на рамо пушка. Едва ли беше на повече от седемнайсет години и макар да не беше от училищата, дошли на танцовата забава, ми се стори смътно познат.
„Санкт Петербург“, беше казал Шу.
Точно така. Бях се срещнала за кратко с момчето миналата пролет. Ние с Картър бягахме от Ермитажа. Това момче се бе опитало да ни спре. Беше предрешено като човек от охраната, но разкри, че е магьосник от Руския ном — един от слугите на онзи злодей, Влад Меншиков.
Посегнах към Дуат да грабна жезъла — този път успях.
Момчето вдигна ръце, сякаш се предаваше.
— Нет5? — примоли се. После каза с паузи на английски: — Сейди Кейн. Трябва… да… поговорим.
6. Еймъс си играе с фигурки
Казваше се Леонид и двамата се споразумяхме да не се убиваме един друг.
Седнахме на стълбите при беседката и започнахме да си говорим, докато учениците и учителите наоколо се опитваха да дойдат на себе си.
Английският на Леонид не беше добър. Моят руски пък изобщо не съществуваше, но въпреки това аз разбрах достатъчно от разказа му, за да се разтревожа. Леонид беше избягал от Руския ном и някак беше убедил Шу да го пренесе тук, за да ме намери. Помнеше ме от нахлуването ни в Ермитажа. Явно бях направила на младежа силно впечатление. Не се изненадвам. Трудно ме забравят хората.
/_О, стига си се смял, Картър._/
С думи, жестове и звукови ефекти Леонид се постара да ми обясни какво се е случило след смъртта на Влад Меншиков в Санкт Петербург. Не схванах всичко, но някои неща ги разбрах: Куай, Джейкъби, Апоп, Първи ном, много загинали, скоро, съвсем скоро.
Учителите започнаха да отвеждат учениците и да се свързват по телефона с родителите. Явно се притесняваха, че всички са припаднали дружно заради некачествен пунш или някакъв вреден газ (може би парфюма на Дрю), и бяха решили да евакуират района. Подозирах, че не след дълго на мястото ще се появят полицаи и линейки. Исках да се махна преди това.
Затеглих Леонид — да го запозная с брат си, който вървеше, залитайки, и търкаше очи.