Еймъс и Зия се спогледаха угрижено. Останах с чувството, че това не е първият път, когато чуват за инквизиторския подход на Куай.
— Ужасно съжалявам — каза чичо. — Но откъде си сигурен, че Джейкъби и Куай са се сработили с Апоп?
Младият руснак ме погледна — да му вдъхна увереност.
— Можеш да се довериш на Еймъс — отсякох аз. — Той ще те защитава.
Леонид загриза устна.
— Вчера бях в едно от помещенията дълбоко под Ермитажа, място, за което мислех, че е тайно. Изучавах свитък с указания как да призоваваме Шу — много забранена магия. Чух, че Джейкъби и Куай се приближават, затова се скрих. Подслушах какво си казаха, въпреки че гласовете им бяха… като размножени. Не знам как да го обясня.
— В тях се е бил вселил някой ли? — попита Зия.
— По-страшно — отговори Леонид. — Всеки направляваше по десетина гласа. Беше нещо като съвещание на щабквартира. Чух много чудовища и демони. И на събранието най-силно кънтеше един глас, по-гърлен и по-силен от останалите. Никога не бях чувал такова нещо, сякаш говореше мракът.
— Апоп — каза Еймъс.
Леонид пребледня изведнъж.
— Моля ви, разберете, повечето магьосници в Санкт Петербург не са злодеи. Само се изплашени и са готови на всичко, за да оцелеят. Джейкъби ги убеди, че ще ги спаси именно тя. Измами ги с лъжи. Твърди, че всички в семейство Кейн са демони. Но чудовищата всъщност… са те с Куай. Вече не са хора. Направили са лагер в Абу Симбел7. Оттам ще поведат бунтовниците срещу Първи ном.
Еймъс се извърна към картата. Прокара пръст на юг по река Нил до малко езерце.
— Не чувствам нищо в Абу Симбел. Ако наистина са там, значи са успели да се скрият така, че да не ги засича никаква магия.
— Там са — заяви Леонид.
Зия се смръщи.
— Под носа ни, на разстояние, от което лесно могат да ни нападнат. Трябваше да изтребим размирниците още в Бруклинската къща, докато имахме тази възможност.
Еймъс поклати глава.
— Ние сме слуги на Маат — на реда и справедливостта. Не избиваме враговете си за неща, които биха могли да извършат в бъдеще.
— И сега враговете ни ще избият нас — тросна се Зия.
Още две от фигурките по картата — върху Испания — припламнаха и се стопиха. Край бреговете на Япония пък едно мъничко корабче се разпадна на съставните си части.
Еймъс се свъси.
— Поредните загуби.
Той избра фигурка на кобра, поставена върху Корея, и я приплъзна към кораба, който беше претърпял корабокрушение. Махна от Испания разтопените магьосници.
— Каква е тази карта? — попитах аз.
Зия премести от Германия във Франция талисман във вид на йероглиф.
— Военната карта на Искандар. Както вече съм ти казвала, той разбираше много от магии с фигурки.
Спомних си. Някогашният Главен лектор е бил толкова добър, че е направил копие на самата Зия… но реших да не отварям дума за това.
— Фигурите са реални сили — предположих.
— Да — потвърди Еймъс. — Картата показва придвижването на врага, поне в общи линии. Освен това ни дава възможност да пратим частите си там, където има нужда от тях.
— Е… хм, как се справяме?
От лицето му разбрах всичко, което трябваше да знам.
— Редиците ни са оредели — обясни чичо. — Последователите на Джейкъби нанасят удари там, където сме най-слаби. Апоп праща демоните си да тероризират съюзниците ни. Нападенията изглеждат съгласувани.
— Изглеждат, защото са — намеси се Леонид. — Куай и Джейкъби са във властта на Змея.
Поклатих невярващо глава.
— Как може Куай и Джейкъби да са толкова глупави? Не разбират ли, че Апоп ще унищожи света?
— Хаосът е изкусителен — отвърна Еймъс. — Не се и съмнявам, че Апоп им е обещал власт. Нашепва им в ушите, убеждава ги, че могат да сътворят нов свят, по-добър от стария, и че промяната си заслужава цената — дори да бъдат изтребени всички до крак.
Не проумявах как е възможно някой да се заблуждава толкова, но Еймъс обясняваше така, сякаш разбираше. Е, да, той бе преминал през всичко това. Сет, богът на злото и на Хаоса, се беше вселил в него. В сравнение с Апоп той беше дразнещо джудже, но пак бе успял да превърне в безпомощна марионетка чичо, един от най-могъщите магьосници по земята. Ако ние с Картър не бяхме разгромили Сет и не го бяхме принудили да се завърне в Дуат… хм, последиците нямаше да бъдат от най-приятните.
Зия взе една фигурка на сокол. Премести я при Абу Симбел, но статуетката започна да пуши. Зия се видя принудена да я пусне.
7
Историческа местност на западния бряг на река Нил, известна с двата величествени храма, изсечени в скалите, построени по заповед на Рамзес Велики. — Б.р.