Точно така: Сейди Кейн, начинаещ психолог. Защо пък не? В Лондон съм посветила доста време на това да слагам диагнози на онези откачалки, приятелките ми Лиз и Ема.
Зия се взря в пламналото езеро. Имах чувството, че опитът ми да я лекувам не е бил особено успешен.
— Еймъс се постара да ми помогне — обясни тя. — Знае какво ми е. Направи ми магия, за да се съсредоточа върху мислите си, но… — Зия поклати глава. — Става все по-зле. Днес е първият ден от няколко седмици, когато не се грижа за Pa, а колкото повече време прекарвам с него, толкова по-мъгляви стават мислите ми. Сега, измагьосам ли огън, ми е трудно да го направлявам. Дори при най-обикновени магии, каквито правя от години, влагам прекалено много сили. Ако това се случи, когато получавам бели петна…
Разбирах защо е уплашена. Магьосниците трябва да внимаваме със заклинанията. Ако насочим прекалено много сила, можем, без да искаме, да изчерпим запасите си. Тогава магията започва да смуче направо от жизнените ни сили — с неприятни последици.
„Налага се да я съветваш — ми беше казала Изида. — Тя би трябвало да усвои бързо пътя.“
Загложди ме една притеснителна мисъл. Спомних си колко се е зарадвал Ра, когато се беше запознал със Зия, как се е опитал да й даде последния скарабей. Беше пелтечил нещо за зебри… вероятно имаше предвид Зия. А сега тя започваше да съчувства на грохналия бог, дори се опитваше да подпали старческия дом, където той е бил затворен толкова дълго.
Това не беше на добре. Но какво да я посъветвам, при положение че не знаех какво става?
В главата ми гръмна предупреждението на Изида: пътят на боговете е единственият отговор за всички от семейство Кейн. Зия още се мъчеше. Еймъс не можеше да дойде на себе си след времето, прекарано със Сет.
— Зия… — Аз се поколебах. — Спомена, че Еймъс знаел какво ти е. Заради това ли е помолил Баст да наглежда днес Ра? За да можеш да прекараш известно време далеч от бога на Слънцето?
— Ами… предполагам.
Опитах се да дишам по-спокойно. След това зададох по-трудния въпрос:
— В бойната зала Еймъс заяви, че можел да прибегне и до други средства в битката с враговете си. Той си няма… хм, няма си неприятности със Сет, нали?
Зия не смееше да ме погледне в очите.
— Обещала съм му, Сейди…
— О, богове на Египет! Да не е призовал Сет? Да не се опитва да насочи неговата мощ — след всичко, което той му причини? Много те моля, кажи, че не.
Тя не отвърна нищо, което вече си беше отговор.
— Ще надделеят над него! — извиках аз. — Ако разбунтувалите се магьосници научат, че както и подозират, Главният лектор се е сдушил с бога на злото…
— Сет не е просто бог на злото — напомни ми Зия. — Той е дясната ръка на бога на Слънцето Ра. Защитавал го е от Апоп.
— И според теб от това нещата изглеждат по-розови? — възкликнах аз и поклатих невярващо глава. — И сега Еймъс си мисли, че имаш проблеми с Ра? Да не смята, че Ра се опитва да…
Посочих главата на Зия.
— Сейди, много те моля… — подхвана тя нещастно, но не се доизказа.
Сигурно не беше честно да я притискам. Зия изглеждаше по-объркана и от мен.
Въпреки това ми беше страшно неприятно, че е изпаднала в такова състояние точно преди окончателната битка: не помнеше какво е правила, мяташе напосоки огнени кълба, не владееше собствените си сили. Още по-страшното беше, че Еймъс може би се беше свързал по някакъв начин със Сет и не беше изключено да е предпочел да пусне в главата си ужасния бог.
При тази мисъл на гърлото ми заседна голяма буца, като tyets, възлите на Изида.
Представих си как някогашният ми противник Мишел Дежарден се въси. „Ne voyez-vous pas8, Сейди Кейн? Ето какво се получава от пътя на боговете. Точно заради това магията е забранена.“
Изритах разтопените остатъци от инвалидната количка. Едно от огънатите колела се търкулна и закриволичи.
— Налага се да отложим този разговор — реших аз. — Времето ни изтича. И така… къде са отишли всички старци?
Зия посочи прозореца.
— Ей там — каза тя спокойно. — Днес са на плаж.
Тръгнахме по плажа с черен пясък край Огненото езеро. Лично аз не бих дошла на почивка тук, но възрастните богове се бяха излегнали по шезлонгите под чадърите в пъстри цветове. Други похъркваха върху кърпи или седяха в инвалидните колички и се любуваха на кипналата гледка.
Някаква съсухрена богиня с глава на птица и цял бански правеше пирамида от пясък. Двама старци — както предположих, богове на огъня, — бяха нагазили до кръста в разбиващите се огнени вълни, смееха се и си пръскаха един на друг лицата с лава.