— Много добре — рече демонът. — Какви са нарежданията ви, след като пристигнем?
Притесних се — надявах се Картър да е помислил предварително. Баст ни беше предупредила, че демоните имат нужда от съвсем ясни указания и че само тогава се подчиняват.
— Ще ни чакаш, докато ние сме в Залата на Съдилището — оповести брат ми. — Щом се върнем, ще ни откараш където кажем.
— Както искате.
В гласа на Окървавената секира се долавяше разочарование — или само ми се беше сторило?
След като той се отдалечи, Зия се свъси.
— В този случай, Картър, съм съгласна със Сейди. Как можеш да вярваш на тази твар? Откъде взе кораба?
— Бил е на родителите ни — обясни брат ми.
Двамата с него се спогледахме — смятахме, че е излишно да казва повече. Мама и татко бяха плавали с корабчето по Темза към Иглата на Клеопатра в нощта, когато мама беше загинала, докато беше освобождавала Баст от бездната. След това татко беше седял покрусен в същото това помещение и компания му бяха правили само богинята котка и капитанът демон.
Окървавената секира ни беше приел за нови господари. Преди се беше подчинявал на заповедите, но това не бе особена утеха. Аз не му вярвах. Не ми харесваше, че съм на неговия кораб.
От друга страна, трябваше да се доберем някак до Залата на Съдилището. Бях гладна и жадна и както предполагах, все щях да изтърпя едно двайсетминутно пътуване, ако това означаваше да се насладя на студена „Райбина“9 и задушено пиле с питка.
Четиримата седнахме около масата. Докато се хранехме, сравнявахме кой какво е изживял. Като цяло това вероятно беше най-неловката двойна любовна среща в историята. Не ни липсваха страховити извънредни обстоятелства, които да обсъдим, но напрежението в помещението ни беше похлупило като смога в Кайро.
Картър не беше виждал Зия от месеци. Забелязах, че се опитва да не я зяпа. Зия явно се притесняваше, че седи толкова близо до него. Все се дърпаше в другата посока, което безспорно нараняваше чувствата му. Може би се тревожеше да не започне и тук да мята огнени топки. Колкото до мен, аз умирах от щастие, че седя до Уолт, но в същото време се притеснявах до смърт за него. Не можех да забравя как е изглеждал, омотан в светещите ивици ленен плат, с каквито повиват мумиите, и се запитах какво ли е искал да ми каже за състоянието му Анубис. Уолт се постара да го скрие, но очевидно го болеше много. Ръцете му трепереха, докато той взимаше сандвича с фъстъчено масло.
Картър ми разказа за предстоящата евакуация на Бруклинската къща, която Баст ръководеше. Сърцето ми бе направо разбито, когато си спомних за малката Шелби, за прекрасния смешен Феликс, за срамежливата Клио и всички останали, които щяха да защитават Първи ном от едно невъзможно нападение, знаех обаче, че Картър е прав. Нямахме друг избор.
Брат ми продължаваше да се колебае, сякаш чакаше Уолт да сподели някаква информация. Той пък продължаваше да мълчи. Очевидно криеше нещо. Трябваше по някакъв начин да остана насаме с него и да го попритисна за подробности.
В замяна разказах на Картър как сме ходили на свиждане в Дома за отдих. Споделих за подозренията си, че нищо чудно Еймъс да е призовал Сет, от когото да вземе допълнително сили. Зия не ме опроверга, а Картър не посрещна добре новината. Няколко минути руга и снова напред-назад из помещението, но накрая се успокои достатъчно, за да каже:
— Не можем да го допуснем. Еймъс ще бъде унищожен.
— Знам — съгласих се аз. — Но ще му помогнем най-много, като продължим напред.
Не споменах, че в старческия дом Зия е имала пропадания на паметта. Мислех, че при сегашното душевно състояние на Картър това ще му дойде в повече. Казах му обаче какво е съобщила Таурт за мястото, където може би се намира сянката на Бес.
— Развалините на Саис — свъси се той. — Струва ми се, че татко е споменавал това място. Казвал е, че от него не е останало почти нищо. Но и да можехме да намерим сянката, нямаме време. Длъжни сме да спрем Апоп.
— Дала съм обещание — настоях аз. — Пък и имаме нужда от Бес. Приеми го като пробен опит. Докато спасяваме сянката му, ще имаме възможност да упражняваме този вид магия, преди да я приложим на Апоп… хм, на обратно, разбира се. Не е изключено и да открием начин да върнем към живот Ра.
— Но…
— Сейди е права — прекъсна го Уолт.
И аз не знам кой се изненада повече, Картър или аз.
— И да получим помощта на Сетне, ще бъде трудно да хванем сянката и да я вградим в статуя — напомни Уолт. — Ще съм по-спокоен, ако първоначално опитаме с приятелски настроен обект. Ще ви покажа как се прави, докато… докато още имам време.