— Да, така го нарече пиар отделът му. Аз пък предпочитах да му викам Рамзес Втори, или Рамзес номер две.
— Рамзес ли? — попитах. — Значи твой баща е онзи Рамзес?
Вероятно не бях осмислил как Сетне се вписва в египетската история. Докато гледах този кльощав дребосък с мазна коса, сако с подплънки и смехотворни пръстени, направо не можех да повярвам, че е свързан с такъв прочут владетел. И още по-лошо, излизаше, че той е свързан и с мен, понеже по линия на майка ми родът е магически наследник на Рамзес Велики.
(Сейди твърди, че откривала родова прилика между мен и Сетне.) /_Млъквай, Сейди._/
На Сетне май не му допадна, че съм се изненадал. Той вдигна във въздуха нос като клюн.
— Ти, Картър Кейн, би трябвало да знаеш какво е да растеш в сянката на знаменит баща. И постоянно да се стремиш да си на висотата на легендата за него. Погледни се — ти си син на великия доктор Джулиъс Кейн. Накрая се утвърждаваш като голям магьосник и какво прави баща ти? Отива и става бог.
Той се изсмя студено. Никога дотогава не се бях възмущавал от баща си, винаги бях смятал, че е страхотно да съм син на доктор Кейн. Но думите на Сетне ме плиснаха като вълна и в душата ми се загнезди гняв.
„Той си играе с теб“, заяви гласът на Хор.
Знаех, че е прав, но от това не ми олекна.
— Къде е книгата, Сетне? — попитах. — Стига си протакал.
— Не огъвай пръчката, приятелю. Остава още малко. — Той се взря в рисунката на Озирис върху тавана. — Ето го! Не друг, а синият чичко. Казвам ти, Картър, ние с теб си приличаме много: където и да отида в Египет, и аз като теб виждам лика на баща си. Абу Симбел? Тате Рамзес ме зяпа от високото — четири негови копия, всяко с височина осемнайсет метра. Кошмар. Половината храмове в Египет? Построени са по негова заръка и той е наслагал в тях свои статуи. Нима е чудно, че съм пожелал да бъда най-великият магьосник на земята? — Сетне изду кльощави гърди. — Аз също успях. Едно не разбирам, Картър Кейн, как така още не си узурпирал престола на фараона. Привлякъл си на своя страна Хор и ламтиш за власт. Вземи да се слееш с бога и да станеш фараон на света, а после, ах… — Той потупа статуята на Апис. — Хващай бика за рогата.
„Прав е — рече Хор. — Този човек е мъдър.“
„Реши най-после на какво мнение си за него“, подканих аз.
— Не го слушай, Картър — намеси се Зия. — Каквото и да си намислил, Сетне, престани. Незабавно.
— Какво съм намислил ли? Виж какво, кукло…
— Не ме наричай така — тросна се тя.
— Ей, аз съм на ваша страна — зарече се Сетне. — Книгата е ей тук, вътре в подиума. Веднъж да се отмести бикът…
— Как така да се отмести? — ахнах аз.
Сетне присви очи.
— Не ти ли споменах? Хрумна ми покрай един древен празник — тържествата в чест на Сед11. Страшно забавно! Ходил ли си някога на гонитба с бикове, каквито се провеждат в Испания?
— Памплона — казах аз.
Пак ме плисна гняв. Татко ме беше водил веднъж в Памплона, но не ме беше пуснал на улицата, докато из града тичаха бикове. Било прекалено опасно, сякаш тайният му живот на магьосник е по-безопасен.
— Точно така, Памплона — съгласи се Сетне. — Е, знаеш ли откъде води началото си тази традиция? От Египет. Фараонът е спазвал този обред — да се надбягва с бика Апис, за да обнови царската си власт, да докаже могъществото си, да получи благословията на боговете… тъпотии от тоя род. По-късно вече не е имало истинска опасност, всичко е било игра наужким. В началото обаче си е било съвсем истинско. На живот и смърт.
При думата „смърт“ бикът се размърда. Огъна сковано крака. После наведе глава и ме изгледа лошо, като блъвна през ноздрите облак прах.
— Сетне! — Пресегнах се за меча, но него, разбира се, го нямаше. — Накарай го това нещо да спре, иначе ще те омотая с ивиците плат толкова стегнато, че…
— О, на твое място не бих го правил — предупреди той. — Нали разбираш, само аз мога да взема книгата, без да бъда застигнат от шестнайсетина различни проклятия.
Златният диск на слънцето между рогата на бика проблесна. Кобрата върху челото му оживя и се загърчи, после изсъска и изплю няколко клъбца огън.
Зия извади вълшебната пръчка. Дали само ми се стори, или от огърлицата й със скарабея започна да излиза пара?
— Накарай тази твар да спре, Сетне. Или се заклевам, че…
— Не мога, кукло. Съжалявам. — Той ни се ухили иззад подиума с бика. Не личеше да съжалява. — Това си влиза в охранителната система, разбираш ли? Ако искате „Книгата на Тот“, трябва да отклоните вниманието на бика и да го изведете оттук, докато аз отварям подиума и я вадя. Имам ви пълно доверие.