Зия се свъси.
— Разрешил си на Сетне да дава заповеди на Окървавената секира?
— Да. Може би не бе най-доброто, което ми е хрумвало.
— И той ни е докарал тук, в Демонската земя — най-опасното място в Дуат.
Бях чувал за Демонската земя, но не знаех много за нея. Точно сега не исках и да научавам. Днес се бях разминавал със смъртта толкова много пъти, че просто исках да си седя, да си почивам и да си говоря със Зия… а също може би да се забавлявам, докато гледам как Сетне се мъчи да се отскубне от пашкула си.
— Хм… добре ли се чувстваш? — попитах аз Зия. — Имам предвид бога на Слънцето.
Тя огледа изровената местност, цялата с черен пясък, кости и огън. Не са много хората, които ще изглеждат добре в светлината на нажежен вулканичен газ, който се носи на валма. Зия успяваше.
— Исках да ти кажа, Картър, но не разбирах какво се случва с мен. Бях уплашена.
— Не се притеснявай — отвърнах аз. — Бях Окото на Хор. Влизам ти в положението.
Зия стисна устни.
— Ра обаче е различен. Той е много по-стар и е далеч по-опасно да насочваш силите му. И е хванат като в капан в тази обвивка — грохналото си тяло. Не може да поднови цикъла на преражданията си.
— Точно заради това има нужда от теб — предположих аз. — Когато се събуди, говореше за зебри — за теб. При първата ви среща ти е подарил скарабея. Иска да се всели в теб.
От една пукнатина блъвна огън. Покрай отражението в очите на Зия си спомних как е изглеждала тя, когато се е сляла с Хепри: зениците й бяха изпълнени с оранжеви пламъци.
— Докато бях погребана в онзи… в онзи саркофаг, бях на път да полудея, Картър — сподели Зия. — И досега сънувам кошмари. Слея ли се със силите на Ра, ме обзема същата паника. Той се чувства като в затвор, безпомощен. Когато се пресягам към него, имам чувството, че… че се опитвам да спася удавник. Той се вкопчва в теб и те отнася заедно със себе си на дъното. — Тя поклати глава. — Може би няма логика, но силите на Ра се опитват да избягат чрез мен и аз почти не съм в състояние да ги овладея. Всеки път, когато припадам, става все по-лошо.
— Как така „всеки път“? — учудих се аз. — Значи си припадала и друг път?
Зия обясни какво се е случило в Дома за отдих, когато тя се е опитала да разруши с огнените си топки старческия дом. Дребна подробност, която Сейди бе забравила да ми спомене.
— Ра е прекалено силен — допълни Зия. — А аз съм прекалено слаба, за да го държа във властта си. Можех да те убия в катакомбите с бика Апис.
— Но не ме уби — възразих аз. — Спаси ми живота — за пореден път. Знам, че е трудно, но можеш да овладееш силата. Ра трябва да се измъкне от затвора си. Цялата идея за магията със сянката, която Сейди иска да опита с Бес? Имам чувството, че с Ра няма да се получи. Богът на Слънцето трябва да се прероди. Разбираш какво е това. Според мен той ти е дал точно по тази причина Хепри, изгряващото Слънце — посочих аз амулета със скарабея. — Ти си ключът към това Ра да бъде върнат.
Зия отхапа от вафлата.
— Все едно ям стиропор.
— Да — признах аз. — Не е като мачо начос12. Още ти дължа срещата в закусвалнята в мола.
Тя се засмя едва-едва.
— Де да можехме да отидем още сега!
— Момичетата обикновено не изгарят от желание да ходят по срещи с мен. Хм… не че съм им определял де…
Зия се наведе и ме целуна.
Бях си го представял много пъти, но бях толкова неподготвен, че не реагирах както трябва. Изпуснах вафлата и вдъхнах от мириса на Зия, която ухаеше на канела. Когато тя се отдръпна, аз я бях зяпнал като риба с отворена уста. Казах нещо от рода на:
— Хм… ъхъ.
— Ти, Картър, си добър — заяви Зия. — И забавен. И въпреки че бе изтикан през прозорец и отхвърлен от взрив, дори си красив. Освен това винаги си бил много търпелив с мен. Но се опасявам, че така и не успявам да задържа до себе си хората, които са ми важни: мама и тате, Искандар… Ако се окажа прекалено слаба, за да овладея силите на Ра, и накрая те нараня…
— Не — прекъснах я аз веднага. — Не, Зия, няма да ме нараниш. Ра не те е избрал, защото си слаба. Избрал те е, защото си силна. И, хм… — Погледнах надолу към гегата и млатилото, които лежаха отстрани. — Появиха се тези тук… Според мен има някаква причина. Не е зле да ги вземеш.
Опитах се да ги дам на Зия, но тя ме хвана за пръстите така, че да стисна гегата и млатилото.
12
Мексиканско топло предястие, приготвено от царевичен чипс, телешко, боб, домати, люти чушки и сирене. — Б.р.