— Както пожелае.
— Къде да го намеря?
— Не знам. Трябва да го търсиш.
— А как ще разбера, че е той?
— По делата и по думите му. Той ни се противопоставя по всички възможни начини.
— Навярно и други също ви се противопоставят…
— Унищожавай всеки подобен, щом попаднеш на него. Със сигурност ще познаеш Принца Който Беше Хиляди, тъй като е най-труден за унищожаване от всички останали. Той ще стигне най-близко до собственото ти унищожение.
— Представете си, че успее да го направи.
— Тогава ще ми трябват още хиляда години за обучение на друг емисар, когото ще изпратя със същата задача. Не искам неговото поражение днес или утре. Несъмнено ще ти трябват цели векове, само за да го откриеш. Времето е без особено значение. Цяла вечност ще мине, преди той да стане реална заплаха за Озирис или за мене. За него ще научаваш все повече и повече, докато следваш пътя си и го търсиш. Когато го откриеш, ще го познаеш.
— Достатъчна ли е мощта ми, за да го унищожа?
— Мисля, че стига.
— Готов съм.
— Тогава можеш да поемеш по пътя. Давам ти силата да ме призоваваш и при нужда да черпиш сила от полетата на живота и смъртта, докато си в Средните светове. Така ще бъдеш непобедим. Ще ме уведомяваш за нещата, когато прецениш, че трябва да го сториш. Когато аз почувствам такава нужда, ще те намеря.
— Благодаря, Господарю.
— Незабавно ще изпълняваш всички мои заръки.
— Слушам.
— А сега върви и почивай. След като се наспиш и хапнеш отново, ще поемеш изпълнението на твоята задача.
— Благодаря.
— Уаким, това ще бъде твоят втори и последен сън в Дома. Медитирай върху загадките, които той съдържа.
— Не съм спирал да го правя.
— Аз съм една от тях.
— Господарю…
— Това е част от името ми. Никога не го забравяй.
— Господарю, как бих могъл?
РАЗБУЖДАНЕТО НА ЧЕРВЕНАТА МАГЬОСНИЦА
Магьосницата на Лоджията се раздвижва в съня си и извиква два пъти. Тя спи отдавна и дълбоко. Нейното духче се спуска да я успокои, но оплесква всичко и става причина за нейното събуждане. Тя посяда между възглавниците в своята зала, висока като катедрала, а времето с огромна крачка, също като след пленително насилие от Тарквиний7, се отдръпва от нейния диван като дух, но тя го съзира и смразява със слово и жест в собственото му безпътие, а след това чува своето двукратно извикване и отправя поглед назад, за да спрат очите й върху замъгленото от съня и потърсено с вик нещо, което бе носила. Нека има десет оръдейни грохота, които да отнемете от въздуха и от ухото, като запазите само деветте плътно сбити безмълвия, лежащи между тях. Нека те бъдат удари на сърцето, почувствани в цялото загадъчно тяло. В този безмълвен център поставете сухата кожа, която си е изпуснала змията. Нека сега от мястото на подсъдимия не се разнася вайкане, ако някой потънал кораб се завърне в пристанище. Вместо това изтеглете от замъгленото от съня нещо върху корема си неговите подобни на дъжд чаткания на скорострелни молитвени броеници за прегрешения — застинали и несподелени. Вместо това мислете за обяздени коне, за проклятието на Холандеца, а може би за някой стих на лудия поет Брамин от типа на: „Когато дойде време, и луковицата възкресява жълтия нарцис“. Ако някога сте обичали нещо в живота си, опитайте се да го забравите. Ако някога сте предали нещо, представете си за миг, че ви е било простено. Ако някога сте се страхували от нещо, представете си за миг, че това време е отминало и никога няма да се върне. „Купете“ лъжата и й останете верен, докато можете. Притиснете към гърдите си своето духче, независимо от името му, и го галете, докато замърка.
Заменете живот и смърт срещу забрава, но светлина или мрак ще стигнат до вашите кости или вашата плът. Утрото ще дойде, а с него — и възпоминанието.
Червената Магьосница спи в своята зала, висока като катедрала, между миналото и бъдещето. Проблясъкът в съня й се спуска надолу и изчезва по тесни, тъмни пътеки, докато времето отмерва историята покрай различни събития. Сега тя се усмихва в съня си, защото Янус8 отново върши нещата наполовина…
Обърната назад към славата, тя обитава неговия жив и зелен втренчен поглед.
СМЪРТ, ЖИВОТ, МАГЬОСНИКЪТ И РОЗИ
Вслушайте се в света. Той се казва Блис и никак не е трудно да бъде чут: звуците могат да бъдат смях, въздишки, доволни уригвания. Може да се чуе чук-чук на някакви машини или на биещи сърца. Могат да бъдат дишането на тълпите или техните думи. Могат да се чуят стъпки, още стъпки или звук от целувка, плесник или бебешки плач. Музика. Музика, може би… Или пък е звук от пишеща машина в Нощта на Черния папаша, на способността да се мисли, която целува само хартията? Може би. А сега забравете звуците и думите и гледайте само към света.
7
Тарквиний — древен етруски град с голям брой запазени паметници на културата от VII — I век пр. Хр., между които и множество стенописи в гробници.
8
Янус (двуликият) — в римската митология — бог на входовете и изходите; неговата двуликост е обяснявана с това, че знае както миналото, така и бъдещето.