Гастон Льору
Тайната на жълтата стая
На Робер Шарве
Благодарствен спомен за първите стъпки на младия Рултабий
I Глава
В която читателят започва да се обърква
Не без известно вълнение започвам да разказвам тук необикновените приключения на Жозеф Рултабий1. До последния момент той така категорично се бе противопоставял, че накрая престанах да се надявам, че ще мога някога да публикувам най-интересната полицейска история от петнайсет години насам. Мисля си дори, че хората никога нямаше да узнаят цялата истина за прочутата афера, наречена „Жълтата стая“, от която се нароиха толкоз тайнствени, жестоки и сензационни драми и в която моят приятел бе пряко замесен, ако по повод на неотдавнашното награждаване на прочутия Станжерсон с големия кръст на Почетния легион един вечерен вестник не бе възкресил с някаква жалка в невежеството и дръзкото си коварство статия тази ужасна история, която Рултабий, по неговите собствени думи, би желал да бъде забравена завинаги.
„Жълтата стая“! Кой ли още си спомняше за тази афера? А що мастило се изписа за нея преди петнайсетина години! Тъй бързо забравят в Париж! Нима не бе забравен и процесът „Нейвс“, и трагичната смърт на невръстния Мьоналдо? А още повече, по онова време вниманието на обществото бе дотолкоз приковано от съдебните прения, че цяла министерска криза, избухнала междувременно, си отмина съвсем незабелязано. А процесът „Жълтата стая“, състоял се няколко години преди процеса „Нейвс“, има още по-голям отглас. В продължение на месеци целият свят се бе надвесил над този неясен проблем — за мен, — най-неясният, който някога е подлагал на изпитание проницателността на нашата полиция, най-неясният, който изобщо е стоял пред съвестта на нашите съдии. Всички се втурваха да търсят решението му. Беше нещо като зловещ драматичен ребус, над който си блъскаха главите и стара Европа, и млада Америка. Защото в същност — позволено ми е да го кажа — тук не може да става дума за авторско честолюбие, аз само описвам факти, които една изключителна документация ми дава възможност да покажа в нова светлина — защото всъщност аз не зная дали в областта на реалното, или на въображаемото, дори у автора на „Двойното убийство на улица «Морг»“, дори в измишльотините на псевдо-едгарповци и самонадеяните конандойловци може да се открие нещо, подобно на невероятната и все пак неизмислена тайна на Жълтата стая.
Това, което никой не успя да открие, откри младият Жозеф Рултабий, осемнайсетгодишен, по онова време — обикновен репортер в един голям вестник. Но когато пред углавния съд даде ключа към разкриването на аферата, той не каза цялата истина. Извади наяве само това, което му бе необходимо, за да обясни необяснимото и да оправдае един невинен. Днес причините, които са го карали да мълчи, са изчезнали. Нещо повече, моят приятел трябва да говори. И тъй, вие ще узнаете всичко; без много предисловия ще изложа пред вас случая „Жълтата стая“ такъв, какъвто беше в очите на целия свят на другия ден след трагедията в замъка Гландие.
На 25 октомври 1892 г. в рубриката „Последни вести“ във вестник „Тан“ се появи следната бележка:
„Току-що бе извършено ужасно престъпление в Гландие, в окрайнините на Сент Женевиев2, в гората над Епине сюр Орж, в дома на професор Станжерсон. Тази нощ, докато ученият е работел в лабораторията си, е бил направен опит за убийство на госпожица Станжерсон, която си е била легнала в съседната стая. Лекарите не отговарят за живота на госпожица Станжерсон.“
Можете да си представите как се развълнува Париж. По онова време научният свят вече беше крайно заинтригуван от проучванията на професор Станжерсон и неговата дъщеря. Тези проучвания, предприети за пръв път в рентгенографията, трябва да са довели по-късно до откритието на Мария и Пиер Кюри. Още повече, че всички очакваха сензационния доклад, който професор Станжерсон щеше да прочете в Академията на науките във връзка с новата си теория за разпадането на материята. Теория, предназначена да разклати цялата официална наука, която от дълги времена се основава на принципа нищо не се губи, нищо не се създава.
На другия ден сутрешните вестници говореха само за тази трагедия. „Льо Матен“ между другото публикува следната статия, озаглавена „Необикновено престъпление“:
„Ето единствените подробности — пише анонимният редактор на «Матен», — които успяхме да научим за престъплението в замъка Гландие. Отчаянието, в което се намира професор Станжерсон, невъзможността да се получат каквито и да било сведения от устата на жертвата тъй затрудниха нашите издирвания, както и тези на полицията, че в момента не можем да получим и най-малка представа за случилото се в Жълтата стая, където госпожица Станжерсон е била намерена, агонизираща на пода. Успяхме все пак да вземем интервю от дядо Жак, както го наричат в околността — един стар домашен прислужник в семейство Станжерсон. Дядо Жак е влязъл в Жълтата стая заедно с професора. Тази стая е в съседство с лабораторията. Лабораторията и Жълтата стая се намират в един павилион в дъното на парка, на около триста метра от замъка.
1
Rouletabille (Roule-ta-bille) — по асоциация с израза „Rouler sa bosse“ (фр). — преминавам през много перипетии, виждам и патя. — Б.пр.